Наум Наумов беше маниак. Маниак на тема паралелни светове. Прекарваше почти цялото си време, когато не подреждаше документи в малката си канцеларийка в общината на провинциален град и не спеше, в размишления какъв би бил животът му, ако в определени случаи в миналото беше предприел действия, или обратното – ако се беше въздържал от действия. Копнееше да проникне в неизброимото множество паралелно съществуващи вселени, за да разбере какво е изгубил, или – малко вероятно според него – спечелил. Което си беше чист психичен мазохизъм по мнението на запознатите с манията му.

Най-много от всичко Наум искаше да научи какво би последвало, ако се беше оженил за италианката Лаура от Неапол. С нея се беше запознал случайно преди няколко години в столицата, където го бяха пратили в командировка, и където тя беше пристигнала на семинар с участие на завършили славянска филология чужденци. Двамата се влюбиха един в друг, както се казва, от пръв поглед. За краткия ѝ престой в България нещата се задълбочиха дотолкова, че двамата заговориха за брак. После тя си замина и отношенията им преминаха на ниво кореспонденция по интернет. Лаура държеше да живеят в Италия. Отначало Наум се прехласваше по тази перспектива, но в последствие ентусиазмът му се изпари поради необходимостта да работи незнайно какво в чужда държава. Беше свикнал със синекурната си службица и нямаше никакво желание да я замени с по-трудоемка. Съответно контактите между двамата се разредиха и накрая спряха.

Но все пак Наум имаше едно на ум относно неосъществената женитба с италианката и осъзнаваше колко неудовлетворително е собственото му скучно ергенско битие. По тази причина толкова много желаеше да си изясни алтернативната ситуация. И чудото стана. Веднъж по време на обичайната неделна суеста се озова в непозната стая, в която срещна ... самия себе си. "Другият" Наум беше определено по-елегантен, но цялата му осанка изразяваше дълбока печал. Беше застанал неподвижно до един прозорец и се взираше с невиждащ поглед навън, а с едната си ръка стискаше изписан с едри черни букви бял лист. Не показваше никакви признаци, че усеща нечие присъствие. "Българският" Наум също се загледа през прозореца и видя, че булевардът отдолу е странно пуст, само от време на време по него профучават приличащи на катафалки коли. На една от тях мярна надпис Bergamo и потрепери от лошо предчувствие. Пренасочи вниманието си към листа в ръката на своя двойник, разчете името Laura и проумя страшната истина. Това беше некролог. Тогава си спомни, че тя му беше споменала, че възнамерява да се премести в Бергамо, защото някаква леля ѝ беше оставила там апартамент, по-голям и по-хубав от онзи в Неапол. Той понечи да закрещи и … се събуди в леглото си.

От този ден Наум Наумов изгуби всякакъв интерес към темата за паралелните светове.