23 окт. 2012 г., 22:34

Навсякъде около теб

1.3K 0 0
2 мин за четене

 Когато станеш сутрин и се измъкнеш от леглото, аз ще бъда топлината между разбутаната ти завивка. Онази топлина, която те кара да се върнеш и да си легнеш пак. Но вече си станал и отиваш към кухнята. Когато пуснеш кафе-машината, аз ще бъда дразнещият звук, който издава, а когато кафето ти стане готово, аз ще бъда натрапчивият аромат, който се носи из въздуха. Когато отпиеш от чашата, аз ще бъда горещата горчива глътка. Тръгвайки за работа, ти ще облечеш любимата си блуза, а аз ще бъда мирисът на прах за пране. Когато се напръскаш с парфюма си, аз ще съм онези малки капчици, които остават по кожата ти, докато съвсем се изпарят. Ти ще отключиш вратата, а после ще я заключиш, а аз ще бъда звукът от удрящите се един в друг ключове. И светлината от запалената лампа, и всяка стъпка, която оставяш по току-що измития под ще бъда. Когато излезеш навън, аз ще съм камъчетата, в които се спъваш. И в колата ти ще се промъкна. Когато пуснеш радиото, аз ще съм шумът от търсенето на станция… а после ще бъда и любимата ти песен. Когато дадеш газ, аз ще бъда ръмжането на двигателя, ще бъда скърцащият звук на спирачките, червената, а после и зелената светлина на светофара. В работата ти аз ще съм стрелките на часовника, които ще поглеждаш, в очакване да свърши работният ден. Аз ще съм в гласа на хората, в смеха им, в очите им дори… За да говориш с мен, говорейки с тях, за да ме виждаш в техните лица. Когато се прибереш, аз ще съм мекият диван, на който сядаш. Аз ще бъда и усещането как всяко едно мускулче в тялото ти се отпуска. Ще бъда уютът в топлата стая… Когато запалиш цигара, аз ще съм димът, който издишаш. Ще се разнеса във въздуха и ще се впия в дрехите ти. Когато загасиш фаса, ще бъда пепелта в пепелника, ще бъда и никотиновият аромат, залепнал по пръстите ти. Когато си вземеш душ, аз ще съм търкалящите се по тялото ти хиляди капки гореща вода. Ще бъда пяната на сапуна, сухата хавлия, попиваща мократа ти кожа. Когато ходиш по килима, аз ще бъда ресничките, гъделичкащи краката ти. И накрая, когато си легнеш, аз ще съм студената завивка, обгръщаща тялото ти, ще съм възглавницата и пухът в нея дори. Аз ще съм тъмнината в нощта и лунната светлина. Когато заспиш, аз ще съм съня ти, ще съм спокоен, нежен и красив сън, но понякога ще бъда и кошмар. Плашещ, ужасен и стряскащ кошмар. Когато се събудиш нощем, аз съм учестеният ти пулс, ще съм всеки удар на сърцето ти. Ти ще заспиш отново, а аз ще съм там. Винаги ще съм там…

 

 Когато четеш това, мен вече няма да ме има… но все пак ще бъда там – навсякъде около теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...