Наздраве за Божолето
Двамата приятели Пешо и Мискета, най-старите членове от отбора за синхронно пиене на ракия, се бяха опнали до яката дъбова маса под асмалъка в двора на Мискета и протягаха морни тела под сянката. Пчели жужаха около тях, мухи цвъкаха по мушамата, понякога някое врабче кълвеше от трохите до краката им, а песът Цезар Великолепния допълваше тази идилична картина, като се беше излегнал между двамата. И то дремеше. То – да, ама мъжете само даваха вид на дремещи. Иначе умовете им бяха будни и режеха като бръсначи. За доказателство ще приведем разговорът, който се проведе в този ден, и който се повтаряше в различни варианти от най-малко десетина години, когато Пешо учреди отбора за синхронно пиене на ракия, с цел да докаже на противниците от отбра по синхронно пиене на вино, че с ракия е по-добре. Въпреки, че от години в главите им се въртеше една мисъл, която беше хем греховна, хем не им даваше мира и двамата често я обсъждаха. Искаше им се да пият вино, ама да е по-така! ...