garbage-caliber (Роки)
3 2
8 мая 2011 г., 11:28

Не бе любов да го опишеш... 

  Проза » Другие
847 0 2
1 мин за четене

Още с влизането в стаята ми беше ясно, че това не е среща тип "ние сме само приятели"...

Маркучът почти веднага влезе в употреба.

Нямаше и минута, когато телата ни се вихреха в танц, толкова страстен, че се вдигна всичкият прах по мокетения под. И двамата бяхме гневни отвъд всички граници, гневни на малкото време, което ни беше отредено за тази среща, в този миг, в тази стая.

В един миг на съзнание усетих, че всъщност съм я притиснал в ъгъла и няма накъде повече да се достигне.

В любовния си бяс бяхме минали през всяко кътче на стаята, и аз, изцеден почти до краен предел, едвам успях да промълвя:

- А сега накъде?

Гласът на Мима, старшата камериерка, ми отговори:

- 351-ва стая, 347-ма и 333-та ще пуснеш прахосмукачка, а от 310-та да свалиш чаршафите.

Хванах маркуча, чрез него издърпах Прахосмукачката, и продължихме перверзния си порочен танц, в друга стая, в друга реалност...

Но все Ние.

© Роки Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Помагах на камериерките в чистката на хотела, като аз влачех една адски мощна прахосмукачка, чийто маркуч (а понякога и захранващия кабел) току се увиваше около мене и ми пречеше. Оттам ми дойде идеята да се опитам да създам "еротична" сцена като от онези любовни романи, които навремето толкова харесвах. xD
Предложения
: ??:??