Не бе любов да го опишеш...
Още с влизането в стаята ми беше ясно, че това не е среща тип "ние сме само приятели"...
Маркучът почти веднага влезе в употреба.
Нямаше и минута, когато телата ни се вихреха в танц, толкова страстен, че се вдигна всичкият прах по мокетения под. И двамата бяхме гневни отвъд всички граници, гневни на малкото време, което ни беше отредено за тази среща, в този миг, в тази стая.
В един миг на съзнание усетих, че всъщност съм я притиснал в ъгъла и няма накъде повече да се достигне.
В любовния си бяс бяхме минали през всяко кътче на стаята, и аз, изцеден почти до краен предел, едвам успях да промълвя:
- А сега накъде?
Гласът на Мима, старшата камериерка, ми отговори:
- 351-ва стая, 347-ма и 333-та ще пуснеш прахосмукачка, а от 310-та да свалиш чаршафите.
Хванах маркуча, чрез него издърпах Прахосмукачката, и продължихме перверзния си порочен танц, в друга стая, в друга реалност...
Но все Ние.
© Роки All rights reserved.
