29 мар. 2008 г., 20:22

Не ми говорете за любов, моля

2.7K 0 14
1 мин за четене

 

Имам нужда от емоция, която

Да

Прероди

Душата

Ми.

Не, не ми говорете за любов, моля. Нея вече съм я срещала. Сладка, горчива, споделена, щастлива, нещастна, възможна, невъзможна. Не искам вече от нея. Наситих й се. Трябва ми нещо ново, различно. Имам нужда

Да

Избягам

От

Клетката,

В

Която

Сама

Се

Затварям.

Не, не ми говорете за любов, моля. Не я обичам вече. Трябва ми нещо друго, нещо по-истинско, по-различно. Нещо, което да ме разтърси. Омраза? Не, омразата не става, тя е прекалено заробваща. Радостта ми се струва прекалено обикновена, често срещана. Тъгата? Тъгата ли, ех, нея я обичам. Тя винаги е насреща. Но не и тъгата.

Не,

Трябва

Ми

Нещо

Истинско.

Не, не ми говорете за любов, моля. Не обичам. Когато ми говорите за любов, трябва да ви слушам, а сега искам да слушам само себе си. Казват, че ако се вслушаш в себе си, ще откриеш отговор на всички въпроси. Може и да са прави, но на мен не ми трябва просто отговор. Аз имам нужда от Отговор.

За

Да

Намеря

Себе

Си.

Не, не ми говорете за любов, моля. Тя не е отговор на всички въпроси, не е отговорът, който търся. Отказвам да го приема. От друго имам нужда, но като че ли всички са заети само с любовта.

А

Кой

Ще

Обърне

Внимание

На

Мен?

Не, не ми говорете за любов, моля. Тя е прекрасна, но само от разстояние. Ще ми обърне внимание за кратко – ще види един нещастен човек – и ще премести погледа си. Какво бих могла да й дам аз?

Една

Изгубена

Душа?

Не, не ми говорете за любов, моля. Аз, самата, и без това говоря достатъчно за нея.

Вдъхновено от ^|^(ex-Геврек), понастоящем "Не ми говорете за любов" и стила на cheshire cat

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • То това въобще не звучи като поезия или по-скоро звучи като поетична проза, когато се опитвам да звуча една идея по-мелодично от обикновената проза, мешана работа.
  • "...– ще види един нещастен човек – и ще премести погледа си. Какво бих могла да й дам аз?
    Една
    Изгубена
    Душа?"

    ами да ти кажа тя Любовта принципно истинската тая ... на това кълве ... само тогава се появява... ама ти си го знаеш , мисля ...


    чета и си викам - добре де нали не пишеш поезия ... после видях послеписа ...
    как пък се събрахте трима ... мега-щури хлапетии на една място


  • Не е позволено още да умираш от радост.
    Първо трябва да си споделим един буркан с "Нутела", виж,след него ще е разрешено да умреш (евентуално).
  • олеле!
    точно докато го чета, си казвам - стилът на този разказ много ми напомня на едно мое нещо, а то... ахахаха... вдъхновено от мен и Геврека... ахах... ще умра от смях и радост... :>

    м-м-м-м... мерси, това е мило!


    а за самото нещо, което си написала - много е хубаво, харесва ми... :>

    и знаеш ли какъв е Отговорът?
    Отговорът е -----------> Нутела! :Д


    от


    аз


    котаракът


    :>
  • Никога!!!

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...