Не можеш да летиш, без да гориш

Ради растеше съвсем като обикновено момче. Обичаше да яде шоколад, обичаше да кара колело по нанадолно, обичаше да рита топка, обичаше да прави хартиени самолети... 

С времето Ради спря да кара колело, спря и да рита топка, но пък ядеше шоколад и продължаваше да прави хартиени самолети. Огъваше ги по безбройни начини, благодарение на което имаше най-различни модели за различен тип полети. Имаше такива, които летят бавно - преминаваха стаята от ъгъл до ъгъл за 3 секунди, имаше бързи, те я прелитаха със скоростта на камък, изстрелян от прашка, на други пък режеше крилата така, че да се въртят в кръг и така те обикаляха детската му стая по 3-4 пъти, преди да се приземят.

Ради беше усмихнат, но малко сам. Растейки, се затваряше в себе си. Не общуваше много със съучениците си. На тях бяха им омръзнали летящите от прозореца на класната стая хартиени ракети, които между другото, стигаха все по-далеч от предхождащите ги прототипи. С учителите си водеше нормални разговори, все свързани с оценки и прочие. Беше добър ученик.

Някъде към 12-13 годишен, Ради спря да прави книжни самолети. Зарови се в книги за физика и математика. По-късно, това му занимание го беше превърнало в един добър, самотен студент в техническия университет. В деня на дипломирането си, когато се прибра в родната стая, отвори кутия от обувки, пълна с прашни самолети. Беше запазил най-добрите произведения на изкуството си. Духна прахта и в мозъка му нахлу спомен... 

Някъде 6-7 годишен, той и негов приятел от махалата се опитват да накарат самолетите си да летят. В стремежа си, те се изкачват на третия етаж на блока и хвърлят ракетите оттам, след това на шестия, след това на тринайстия. Разочаровани, осъзнават, че краят на полета винаги настъпва пред очите им.

Спомня си и един ден, страшно ветровит, в който той избра най-стабилния си самолет, излезе на терасата и му запали двигателя. Вятърът беше силен и попътен, но Ради видя как в крайна сметка ракетата му е туширана и лежи по гръб на пясъка. От време на време мъчителни конвулсии разтрисат тялото на самолета, но той остава приземен.

Обладан от спомените си, абсолвентът взема кутията и излиза на терасата. Вали дъжд. Някой съсед слуша `Smoke on the water`. Доскорошният студент се готви за съдбоносна среща на самолетите си с кибритената клечка. Готви се да изпълни тежката смъртна присъда на опитите да лети. Смъртна присъда за мечтата.

Ради извади снимка на момиче от портфейла си и я сложи в кутията. После щракна и видя пламъци. Видя и дим. Кутията и цялото ù съдържание отлетяха в небето. Озадачен, младежът осъзна нещо елементарно. Неговите самолети отлетяха за първи път. Той не видя кацане. За пръв път самолетите му не бяха безмилостно тежки. За пръв път земното притегляне им прости и ги остави да излетят. Мозъкът на Ради изписа замислено и усмихнато изражение върху лицето му. Топлината на газовете кара пушека да се издига. В главата му прескачаха физични формули, а една мисъл все по-ярко се набиваше в съзнанието му. Топлината! Няма полет без топлина, не може да летиш - без да гориш. Истински, чист полет, е невъзможен без топлина, без огън. Самолетите му винаги падаха когато не горяха. 

Ради целият грееше, докато огъваше лист хартия, който помести в пощенски плик. Огънят в душата му се разпалваше, а той полетя през стаята и стълбището към пощата и бъдещото си щастие.