20 мар. 2018 г., 01:52

Не питай дали те обича

731 4 4
1 мин за четене

Не питай дали те обича.
Дори денят му да е бил повече от лош, мислите черни и настроението буреносно – той е там, до теб. С ласка, поглед, усмивка – макар и леко измъчена. Но присъства. Ще те попита за твоята болка, за твоя ден, за твоите мисли и настроения. И ще те стопли. По онзи любим за теб начин, който познава много добре. Защото познава теб. Познава всяка твоя прищявка само по изражението ти, всеки ъгъл от извивката на устните ти при радост или болка, всеки нюанс на ирисите при щастие или гняв. Познава онази интонация, която се появява в гласа ти, когато искаш да се скриеш от целия свят. И ти предоставя най-сигурното място за това – прегръдката си.
Когато пренебрегва всеки един друг, дори най-близките си, за да ти помогне да разрешиш някой твой проблем – от дребните неуредици до големите спънки, огромните препятствия. Няма значение начинът. Но го прави. Дори и да нямаш нужда. Знае, че можеш да се справиш. Вярва в теб и ти го показва. За да бъдеш сигурна, че можеш да разчиташ на себе си, но и на него.
Когато гневно отблъскваш всеки и нараняваш преднамерено, само и само да не се налага да показваш болката си, той не те изоставя. Дори заради това да трябва да понесе няколко удара по егото си. Достойнството му не страда от това, страда само сърцето му, съпричастно. Успява да изплаче заедно с теб онази мъка, която така дълго и дълбоко криеш. Дарява ти мир, спокойствие и сигурност. И се опитва да те разсмее, винаги.
Когато споделя себе си така, както го правиш ти – от детските страхове и мечти до реалните нужди и желания. Напълно, отдадено, доверчиво, с надежда. С лудостта, странностите и баналностите си. Приемайки те с всички твои такива без опит да те промени.
Когато нежността на ръцете му изтриват всеки един оставен белег от други ръце и спомените ти започват вече само с него.
Когато молбата в очите му е по-голяма от живота, този негов живот е твой.

 

Не питай дали те обича.
Виж!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тошкова Все права защищены

24.05.2017

 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...