14 мая 2021 г., 19:02

Не се надявам

Проза » Письма, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы, Другие

1.2K 0 4

Избрах да живея такъв живот- живот без надяване. Защо? А защо му е на човек да се надява? Надяването често проистича от слепотата и усилва бариерите. Ако имам някаква цел, предпочитам да вярвам. Вярата е различна къща- там е топло, светло и човек може да работи, да гради. Вярата утвърждава собствените сили,надяването- чуждите. Вярата иде от сърцето, от съкровенното, истинското в човека, което нищо не може да го засегне. ♦

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Иринакис (Ирина Колева)

Точно. Започваш почти нов живот.

2021-05-15T14:41:53+03:00
Иринакис (Ирина Колева)

"Спрете да храните илюзиите си три дни и вижте какво ще последва"

2021-05-15T14:37:22+03:00
palenka (П Антонова)

Да спреш да се надяваш или нямаш нужда, или си изгубил вярата. Не е избор. Дано да е първото, защото ако е второто, не отива на добре.

2021-05-15T01:42:43+03:00
maistora (Красимир Тенев)

Искрената вяра и дълбоката заблуда са сестри близначки. Човек може да ги обърка.

2021-05-14T19:05:03+03:00