Не съм от тия, дето ...3
Не съм от тия, дето...3
И така...с бала свърши романтиката, надеждата за "утре- то" като студентка, започваше прозата! Първата година беше много тежка. "Опустяха" улиците от заминалите
да учат в София! Като не трябваше да има безработни, Комсомолът намираше работа на младежите, без право да отказват на предложената, за да не се скитат като "дребни хулигани" Още от ученичка имах съседско момче "обожател"/ ухажор/, у когото всичко беше....
"магарешко"- от името до физиономията, само ушите на неговия "съименник" липсваха!...И грозен и нахален! За нещастие беше станал градски комсомолски секретар! Ще каже някой
"Ето ти, връзка!" Да, ама не...Беше време да си "отмъсти", че не пожелах преди години да му стана гадже!
Отпрати ме в едно предприятие- "Пренос-превоз", състоящо се 90% от цигани!Не че съм расистка, но още не беше преминала болката, че не заминах с другите да уча, а и прекалено бях "лъскава" за тая среда!А те се стараеха да се докарат пред мен- ту ми предлагаха от закуската си- свински дебели черва на скара, ту ме канеха "на гости", а пък имали син Чирко, вече навършил 14 год и е "таман за женене"...Сутрин идваха да си вземат направлението и едни бяха с мокра зализана коса- признак, че са се погрижили за себе си, а други- сякаш извадени от възглавница- рошави и смачкани. Малко ме беше страх от тях, защото и когато
не се караха, много викаха! А и нищо не разбирах, когато в такива моменти говореха на своя цигански!
След обяд се отчитаха.И всички миришеха еднакво! На скара- бира и на конска урина! Не само, че бях по "заместване", но и намерих цаката да се махна!
Имах съседка, която работеше като медицинска сестра в болница. Тя ми гипсира здравата дясна ръка и, като не можех да пиша- ме освободиха скоро!
Когато започваха Новогодишните празници, студентите си дойдоха във ваканция! Онемях от изненада, такава промяна имаше във всеки! Колкото и фантасмагории да разказваха, като се заслушвах...ми, то било Рай в София! Всички със съвсем различни дрехи, говореха на някакъв непознат език, толкова "изчанчен" и прихванали от всички диалекти на
колегите си! То беше "миекане/ миеко, далиеко/, то "ъ-кане/ рикъта, водъта/, то шъ- кане/ ша та водя/, и най- вече тарикатското- направИх, забелезАх! Само от нашия, северозападния- ни следа! И да не повярваш - никакви забрани!- сбирки до дупка! Осъмваш, където замръкнеш!
А най- забавни бяха спомените при заминаването им за " Рая" Новобранците"обикновено отсядали при старите и вече поизгладняли студенти, като само чакали как мама е изпратила синчето си да учи и веднага го "опосквали"! Обаче един се оказал скрънза! Жори Бика!
Пристигнал той с дървен куфар, с който баща му ходил войник и освен малко дрехи, имал голям пакет с мекици- да му стигнат поне до половината месец, две пръчки салам и ябълки-
петнадесет броя...Нали в тоя стрес по раздялата с дома, като имал какво "домашно" да си хапва, ще се "разтушва" !/утешава/
Всичко описано на лист! Салама бил премерен с конец, който се съхранявал в таен джоб на дреха.Стане -сутрин по- рано, изяде една мекица, кръгче салам, като откъсне от конеца
колкото е "изяденото".Също и една ябълка.Отбележи в списъка...И заключи куфарчето. През деня я яде, я- не, а вечер, като си легнат другите, упражнението от сутринта се повтаря! Но.. "гладните" го надушили и като отишъл на лекции, му скроили номер: Отворили куфарчето с безопасна игла, изяли всичко докрай и в бележката написали: мекиците бяха замязали на шпертплат и без друго щеше да ги изхвърлиш, ябълките бяха загнили, а салама- нали е грехота да мухляса...Разказваха на нас, непросветените, оставени в тук в"изгнание" за прекрасния живот в "Рая", за да ни "забавляват"! Момичетата пък се хвалеха, че толкова
момчета имало и всяка вечер били на парти, правели и голо хоро и все питаха "А вие тук, как поминувате?" Очаквали да сме умрели от скука....
А аз вече бях на друга работа. По- нормална, по престижна. Околийски Читалищен Съвет. Петима мъже и аз - секретарка. Мъжете обикаляха селата, за да организират читалищната им дейност- театър, танцови трупи, музика. Някъде имаха библиотеки,които бяха заредени само с "буржоазна литература" /"Вечната Амбър", "Отнесени от вихъра" и др./ които те изземваха и донасяха аз да ги "ликвидирам" чрез изгаряне! Така се греехме цяла една зима и след години съжалявах, че съм била толкова изпълнителна! Една книга не занесох у дома, а после се редях на опашки за тях и за всяка от хубавите трябваше да купя още три от новото време!
Канцеларията ми- в центъра на града срещу читалището.Беше ми страшно приятно, че всички минаваха покрай мен на отиване и връщане от работа.
Но...всяко хубаво нещо не трае дълго! В един момент се оказах ябълката на раздора! Случайно разбрах, че трима от колегите щяли да хвърлят чоп чия да бъда, защото не можели да ме "разделят"! А всички бяха женени и ми даваха "полезни"съвети: как се "улавя" мъж, но по- важно е после как да го задържиш само за себе си! За да не съм безцветна като стара
дрешка, винаги да си пощипвам бузите и ще съм още по- прекрасна!..Последното го правех, защото още не познавах ружа и червилото.. Освен това ми бяха уредили допълнително да
съм дописник в редакцията на местния вестник! Това беше още по- сладка дейност!
Колегите ми носеха събитията от селата, които аз, като ги оформях литературно се отпечатваха...Така веднъж получих задача да напиша репортаж за жътвата...
Само веднъж бях ходила на село, и то през зимата! Ала накрая на града, след циганската махала, имаше поле, засято с пшеница! Ето къде щях да видя жътва !
Струва ми, че бях разказвала някъде за тоя случай, дано не улуча същата аудитория и я отегча...
Дадоха ми файтон, защото е доста далече. А на мен ми ставаше лошо във всякакво превозно средство.Като минавахме покрай циганската махала, ме съпроводи една сюрия
дребни циганета, барабар с толкова кучета, които скандираха "Нашта кака е дошла!"..Това имаше връзка с работата ми при превозвачите...Тъй като Партията и Правителството "даваха" детски добавки, трябваше да се попълни документ- декларация с поименно описание на децата, за да се определи размера на добавките. Един от служителите не можеше да пише и ме накара мен, като диктуваше- Гюлсум, Али, Чирко, Айше и т.н. Броим, броим едно дете не излиза! Спомни си само единадесет, а били дванадесет! И ми казва: "Пиши Иринка", т.е. мен!
Нищо не го убеди да не го правя- няма да загуби детските си, я! Разказал вкъщи после как съм "спасила" положението и на другия ден се изсипа цялото семейство да види "каката"!Носеха
ми и армаган- жива кокошка с вързани крака! И като не я взех, я "зарязаха" канцеларията ! Но ме считали вече за роднина!
Та от друсането на файтона така ми се виеше свят и всеки миг щях да "изхвърля стомаха си през устата!...От пътя нищо не видях, а това трябваше да ми послужи в статията като увод с "природни картинки на времето"...Как съм оживяла до "обекта" не помня...
Прогледнах, свестиха ме, когато ми плиснаха кофа вода! Язък за дрехите, с които се бях пременила, сякаш отивах на филмови снимки с Ален Делон!!
Намирах се в палатка от чаршафи , просната и пред очите ми беше сива мъгла като през ноемврийски ден над Дунава и града....Когато се посъвзех направо ме върнаха с файтона, като
не смеех и поглед да извъртя да видя жътвата, за да не призяпам отново....Но репортажът си е репортаж, при това щяха и да ми платят! Трябваше да го напиша! И стана от прекрасен, по-
прекрасен!
"Всички жътварки бяха забрадени с бели забрадки, като жънеха и пееха... Бяха закичени с мак и синчец!Усмивки и лозунги с благодарност към Партията, която ни осигурява такъв благодат!
Когато разказах на колегите за преживяното, те ми заявиха, че следващия път, без да ме командироват до Австралия или някоя друга Танганайка, ще ми възложат да опиша "сафари"
Не съм от тия, дето бих отказала...бих описала и как реве лъв или те гони слон и как и дали можеш да се спасиш от тарантулите!! Нямаше телевизия, нито интернет, за да проверя кое как е, но помня едни големи табла, които учителката по география закачаше във всеки нейн час на черната дъска...С всички видове животни по съответните райони на света! Имах и моя, лична фантазия дори!
Следващия ми репортаж беше да опиша опашките...Това беше новото в новото време.Опашка за всичко! Дали защото се бавеха с рязането на купоните, но беше и опасно
ако не отидеш доста по- рано, да почакаш час- два и да се свърши това, за което си чакал! Но
пък хем беше интересно, хем страшно. защото циганската махала беше доста набъбнала и жителите й бяха навсякъде.Достатъчно един да е на опашката и към него се присламчваха
тихо още и още....И само им направИ забележка и...ще разбере и глухия цар! Единно ще се
защитят и нахвърлят срещу теб! Но ако се скарат помежду си....не ти трябва цирк!Бой до кръв, а жените се скубят, викат с все сила, докато не се появи милиционер! Само от тях имаха страх, а те никнеха винаги и на часА!
Реших да пия вода от извора- да не измислям, а да "преживея" на една опашка за хляб! Отидох в обедната почивка.Заварих 5-6 души, а хляба току що бяха сложили да се пече. Докато траеше това, се присъединиха още хора с това присламчване и от шеста, станах двадесета!
Извадиха хляба и не стига жегата навън, отвътре лумнаха още хиляда градуса!...Започна една "атака", всеки се натискаше на предния с хиляди конски сили и някой настъпил друг!
Като започна една олелия...думите ми не стигат да я опиша.А, като не се знаеше кой точно е "виновния" започна такъв бой с ръце, ритници, натурални плюфки, крясъци и вкопчани ръце в косите на жените, били в мелето!...Докато разбера, че е трябвало да избягам и опиша после събитието от разстояние, усетих, че нещо се случваше с главата ми! Така здраво ме дърпаше някой за косата, че всеки миг щеше да ми отлепи скалпа...Едва се отскубнах, за щастие с
коса, но без копчета и съдран ръкав! Хляб не купих, но от репортажа ми горчеше и пушеше!! Само, че нито пари получих за него, отиде в кошчето, и едва не ме уволниха!
Обидно било да се изтъква, че властта не осигурява ред и спокойствие, не било по правилата на социалистическата етика!! А аз бях доволна, че не ме изпратиха да напиша нещо за местната ни лудница...Там на "живо" хич нямаше и да опитам каква е "хавата"...Макар да казваха, че в нея обитавали само кротко лудите...
Така приключих и с двете дейности и отидох на работа на последното място в Лом- в "Държавно снабдяване",...но за това следващия път!
© Ирина Филипова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Да, обикновено пращаха децата за хляб, както и за кисело мляко. То пък се правеше в едни алуминиеви легени, имаха много дебел, вкусен каймак,защото маслото не беше отделено. Аз отивах с един голям кастрон/ порцеланова паница/ и на кантар ми отмерваха в него колкото искам.Все се пазарях да има повече каймак, който изяждах с показалеца си още по пътя...
-
Не исках и да ги видя тези опашки пред фурната. Понякога много дълги, а самуните още в пеща...Изпращаха ме там в разгара на най-интересните игри. Но пък хляба беше "един път". Колко изяждах по пътя към в къщи! Сладкодумна си Иржи. Благодаря ти!
-
Страхотен разказвач си, Иржи!!!👏
Целият разказ прочетох с усмивка на уста, а когато стигнах до репортажа ти за жътвата, вече се смеех на глас!🤣💕 Толкова свежо, неподправено и колоритно е перото ти, че не знам да има друг аналог!
Достави ми огромно удоволствие и веднага отивам да " глътна" и следващата част!🤗🌹 -
Какво нещо е да пиеш от "Извора на живота"! Благодаря ти Ирина за този увлекателен разказ! Четеш и все едно гледаш картини от истински филм, на живо, за една отминала епоха, пресъздаден от първа ръка, от участник в събитията! Моите поздравления!
-
"По- добре късно, отколкото никога"...,
Много ви се радвам Наде, Танче и Миночка! Така ме поощрявате, пък и ми допада да си изливам мисълта без ограниченията на рими и ритъм! Не че съм разлюбила поезията, но имам още две серии от разказа и ще се върна към нея, да си починете и вие от дългите писания....Бавя се, защото имах голям проблем със словореда, много хора ми помогнаха и мисля, вече усвоих още от "науката компютър"....До скоро! -
Иржи, ето пак идвам на страничката ти и като гледам колко народ са те посетили, благородно ти завиждам.Продължавай да пишеш, чакам с нетърпение!
-
Иржи, давай нататък!
-
Сладкодумно, забавно,( то на чужд гръб...) Продължавай, Иржи!
-
Мислех, че вече съм затворила страницата си, въпреки, че доста приятели не бяха се появили...Марко, ти каза, че ще следиш написаното, при това ми даде ценен съвет...Доста се затрудних, впредвид моята различна система, по която пиша/ вместо уиндолс, аз съм в линокс/, но това ме накара да науча още нещо, че като нямам уърт, имам офис рейтър и то е същото/ Следващия път ще е наред!
Юри, и за теб знаех, че когато и да е, ще ме намериш и в калабалъка!...
Мила Руми, като знам на какви обороти си и ти е простено и да ме "прескочиш"!!
Страхувам се, мила Силве, да не омръзна скоро, че "Прекаленият светец и Богу не е драг"...Един утвърден автор си знае цената, едва ли преживява това, което се случва с един аматьор!...
Благодаря на всички, които ме поощряват и вярват в моето умение! Аз приемам и критика, не само суперлативи! Нали тук се и учим едни от други?!.... -
За мен беше истинско удоволствие отново да се потопя в поредната ти история, Иржи! Представих си, че гледам филм от старите ленти... толкова хубаво пресъздаваш всяка една ситуация. Очаквам с нетърпение следващия "епизод"!
-
Да, и аз чакам с нетърпение, Иржи. Поздрави. ⚘
-
Много интересно разказваш, Иржи. Интересно ми е младите, като четат твоите истории, какви въпроси ти задават. На моя син му е мног интересно, забавно “онова” време. Поздравления!
-
Много забавно, интересно и истинско, написано с много талант.
Поздрави, Иржи ! Беше удоволствие за мен да го прочета.
-
Летописец, ха- ха, приемам го като комплимент, Смути! Но, колкото и невероятно да е, мисля че е полезно да знаят съвременните млади хора, че е
имало и не толкова приятни събития, но имаше и някакъв ред и дисциплина, нищо общо с демокрацията! Всяко време и епоха си има и своите хубости и недостатъци...И аз разказвам за миналото с чувство за хумор, но тогава си беше....преживяване със съответните емоции и последствия!!
Благодаря, Зигфрид, мислех, че като не ме следвате всички вие, които сега изброих и ще ме пропуснете!....А е удоволствие, когато се наредите тук!
Няма философия в разказването, Пепи, освен да говориш разбрано и от сърце!
Не знам тук дали се прилагат метафори, както изобилстват стиховете и това ги прави ребуси!..Аз не съм знаела за Шехерезада, но знаех, че мога безкрайно да разказвам истории, и не само истински, а и измислени! Брат ми,/лека му пръст!/ го приспивах с приказка.Веднъж реших да си разказвам урока за жаба, вместо приказка...А той" Е, стига с тая жаба, де! -
Следващия период, Таня е най- дълъг и с повече "събития", но нека малко да си починете, че нали и прекалено сладкото вече горчи...Много от тях са теми на стихове, но вие, някои не сте били тогава в сайта, така че няма да ви е "скучно"!...
Файтоните, Ирина, си бяха редовен градски транспорт и уж возеха "меко", ама на мен си ми ставаше лошо от най- малкото полюшване, освен това много близо до опашката на коня!....И ако нямаш особен прякор в града/ описани в първата част/ те описваха така:" оная с писаните вежди", "оная с кривите ръбове на чорапите"/ тогава нямаше чорапогащници, а чорапи с тъмни ръбове отзад, които
задължително трябваше да са право нагоре!!/, или "оная, префарцосаната"/ взискателната, превзетата/ и аз бях от последните...
Че са стари ленти, стари са, нали и годините ми са такива, Пепи, но че са усмивки...сега така се възприемат, тогава си бяха действителност, понасяш я! -
Ето колко трае едно неосъзнато решение! До първата редица с коментари!
Цялото ми творчество, Петър, е в стихове и почти само хумор, а тук , в разказаното пак го включвам, но само на "щипки"! Да не е съвсем постна манджа!
Радвам се на "бързото ти присъствие" , Миночка! Може и без суперлативи!
Не бъди пристрастна, Силве, аз съм доволна и само от присъствието, а за желанието ти да ми помогнеш, вече казах!Благодаря ти за всичко, всичко!
Като знам, че прозата иска повече време, остава и трудно да се чете,Светличка!
Два дни, Роси, бях с мисълта, че няма да има повече разкази! Че не съм успяла да задържа интереса ви! А сега имам желание и да ви отговоря и ...да пиша пак!
Аз имам един първи стих в сайта, Краси, "Защо", който е автобиографичен и там говоря за моите "моженета", не ги наричахме тогава таланти! Забавно е и описва какво съм можела да стана, ако имах амбиция малко повече...Писането е едно от тях... -
Иржи - ти разказваш истории. Всички ги имаме, но не всеки умее така увлекателно и забавно да пренася във времето на историите си.
💐 -
Така...тук съм, не напразно казват да си преброиш копчетата преди да кажеш нещо тежко или да направиш нещо "фатално"! И аз щях да направя грешка, щях да туря черта на прозата си, защото усетих, че ...интересът свърши- или, от нямане на време, или от архаичните ми истории ли, но една колежка от сайта ме посъветва: преспи две нощи" и тогава решавай!" И още много хубави думи..И днес отново съм силна, доказах на мен си, че мога, а на другите, че възрастта не е причина да не се учиш до край! На Пепи и на Силвия благодаря за помощта, която ми оказаха в проблема с компютъра, но до сега работех на системата линокс/ казват, че била само за специалисти!/, но мисля да мина на уиндолс, както всички, дано нямам проблеми вече! След малко, като ме пуснат на ново поле, ще отговоря на всеки !
-
И аз се забавлявах на историята с файтона! 🤣 и всичко ми беше много интересно и увлекателно! Браво! 😊
-
Натурализмът ти е култов и пленителен, Иржи Сладкодумна си и увличаш във времена, в които не сме живели, напомняш ми на летописците от миналите епохи
-
😀 Много забавно разказваш!
"Усмивки от старите ленти"
Поздравления! -
Представих си файтона ярко. Доста забавно, хахаха 😀
Давай, Иржи! -
Иржи, чакам да прочета и за "Държавното снабдяване". Сигурно ще следват още перипетии...
Интересно е! -
дамм откакто видях как се прави лютеницата "Хорце" с циганските гумени ботуши и разбрах къде било тайната на вкусната рецепта. Е, няма и такъв нектар вече Значи тоя талант с писането те преследва цял живот!
-
Иржи, разказа ти увлича. Умееш да грабваш вниманието. Имай вяра в себе си и пиши. Толкава е истинск разказа, че ми напомни моя стаж в консервната фабрика, толкова точно си описала тава наше малцинство! Чакам с нетърпение следващата част.
-
Поздравления, Иржи, много леко се чете и задържаш интереса, разказвай!🌷🌷🌷
-
🙂 Каква си сладкодумница, Иржи, при това всичко е премерено, увлекателно, натурално и пълно с надежда. Пак ще кажа, страхотни описания, пак не ми стигна и пак ще чакам с нетърпение. И живата кокошка с вързани крака я видях, и на опашката ми хвръкна главата, все едно мен ме омъкнаха, а този господин - студентът ми е в топ 3. Горкичкият! С конец, ами как иначе? Разби ме. И на мен ми хареса, така от извора е най-сладко. С уважение и възхита те поздравявам и благодаря за доставената радост. Поздрави, Иржи.🌺
-
Иржи, увлекателно, истинско и хубаво
-
Нещата от живота от едно време,. хъм интересно,хем весело,... ама така си е било...Добре, че дойде демокрацията, ще възкликне някой
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Не напразно чаках търпеливо появяването ти, Мария ! И толкова ти се радвам! Не заради комплиментите, исках да чуя мнението ти! Радвам се за усмивките ти, да ти кажа аз повече се забавлявам от вашите коментари, защото аз подавам дребните случки с дребен смях, а като всеки допълва с нещо още по- весело, значи съм постигнала целта си- забавляваме се взаимно! Мисля да завърша ломския период в още две части, пък после....може би ще обърна внимание на стиховете ми, че те вече страдат...