25 сент. 2010 г., 21:40

Не всичко е театър 

  Проза » Рассказы
1216 0 1
4 мин за четене
Озарени от меката романтична светлина на червената тоналност, преплетена с нежността на малките пламъчета, идващи от розови свещички, два погледа се взираха един в друг. Две кристално чисти очи, дарени с нюанса на морската вода, принципно напомнящи на кубче лед, сега озарени бяха от пожар. Насреща им стои друга двойка, зелени, напомнящи на изумруд, топли, а сега възпламенели. Взират се, преплитат се, обичат се… или пък не.
Две тела стояха гордо изпъчени върху дървения под издигнат на високо. Невидимата, но прекалено осезаема сила на чувствата ги теглеше един към друг, теглеше ги все едно марионетки е тяхната професия, но те упорстваха, бунтуваха се, караха й се. Крещяха на съдбата, спореха, въставаха срещу нея. Нямаше да ги обедини, нямаше да ги направи едно цяло… но дали?
От малката кръгла масичка, поставена на милиметри от дебела тъмна завеса, се вдигна чаша, обвита от две нежни пръстчета, които я поднесоха към силно начервени устни, отворени по съблазнителен начин. Бледата кожа на м ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радомира Димова Все права защищены

Предложения
: ??:??