Дак Хо съвсем не се беше излъгал - наистина някой много заинтересован, но това не бяха хората на Сео Юн, който честно казано не можеше да си прости, че го изпусна и допусна изобщо да убие някои от хората му, щеше да посети адреса, където доскоро беше пребивавал. Да, Дак Хо беше халосал някого с метална тръба, за да се спаси, преди да го намери Алиф. Да, целият пазар беше опръскан с кръв - но това си беше обичайна практика при истински гангстерски стълкновения. А самата кръв не символизираше ли живота като елемент на пречистването, а също и че в самия живот присъстваше един по-висш замисъл? А този порой от кланета беше просто неотменна част от целия поток на живота - в крайна сметка всяко живо същество убиваше друго, за да живее! Това бяха хората на Лейди Смърт. Тя беше взела не само Кали, но и цяла група от поне осемдесет души, които да й бъдат под ръка, но осъзнаваше, че те можеха да се окажат съвсем недостатъчни, ако Гао Минг мобилизираше по-сериозни сили. Лейди Смърт беше решила да подсили собствените си сили и с корейски наемници и разполагаше с поне шестдесет души, което правеше силите й дори по-големи от тези на Гао Минг в Корея - тя знаеше, че тази инвестиция щеше да се отплати прескъпо и то много скоро.

Квартирата на Дак Хо се намираше не в Йонгсан, а доста по-далече - в Сонгпа. Този квартал се намираше в югоизточната част на мегаполиса. Апартаментът на Дак Хо се намираше във висока сграда, която гледаше към един от основните булеварди, а самият той не беше взел кажи-речи нищо от жилището. То стоеше подредено и доста спретнато - все едно щеше да участва в конкурс за онези списания, които рекламираха дома. Беше само две стаи и беше доста спартанска, но въпреки това твърде уютна - и то като се имаше предвид кой беше собственикът й! Все пак имаше причина Лейди Смърт да се опитваше да изпревари Гао Минг и да се добере до Дак Хо.

Лейди Смърт беше изпратила Ками да се справи с цялата ситуация и да проучи всичко за корееца - така че, когато стъпиха на корейска земя, тя беше вече наясно кой беше той.

- Напуснал е адреса съвсем скоро - може би преди ден или два - не повече - каза Ками. - Явно, че е решил да смени стила си на игра. Сигурен съм, че нещо го е накарало да вземе тези мерки. Нещо наистина сериозно.

Лейди Смърт се качи горе в жилището в Сонгпа. Сградата беше красива и доста масивна. Внимаваха за евентуални засади от страна на хората на Гао Минг.

- Изглежда Гао Минг е решил да бърза - отговори тя на Ками. - Но ние също имаме някои скрити козове. И също ще ги използваме.

- Определено твърде приятно място за такъв страшен гангстер - каза Ками. - Сигурен съм, че ако почакаме малко, някой също може и да се появи. Щом всичко стои непокътнато и абсолютно чисто, значи все още никой не е идвал да го търси. А едва ли са искали да губят време да приведат всичко в ред, ако все пак са искали да намерят нещо - усъмни се той.

- Не бъди толкова сигурен - отвърдан с ледено спокойствие Лейди Смърт - Това е бандата на Двойните дракони, а той като нейн шеф сигурно е знаел и други тайни. Интересно е кого е изпратил Гао Минг, за да го търси и вербува?

- Смъртта на Дак Хо не може да ни бъде от реална полза - обади се Ками. - Корейците ще затегнат хватката и ще Ви дадат шанс да укрепите собствените си позиции. Трябва да го намерим.

Нощта се спускаше над Сеул. Лейди Смърт подозираше, че бяха някъде наблизо поради простата причина, че я бяха информирали именно, че Дак Хо не беше напускал страната - нейните шпиони действаха безупречно и информацията винаги беше щателно проверявана.

Международното летище Инчон беше един от главните пунктове за напускане на границата по въздух. Бяха разпитвали по невероятно дискретен начин вътрешни хора от персонала дали Дак Хо не беше съумял под фалшиво име да се измъкне, бяха прегледали избрани моменти от записите на сървърите - нямаше никакви индикации за това. Дак Хо почти със сигурност беше останал в Южна Корея.

Това отне почти цял ден, но никой и не подозираше, че те търсеха именно Дак Хо - Лейди Смърт не вървеше с някакъв особен кортеж или пък с огромна охрана - всичко се случваше невероятно дискретно и незабележимо.

Реши все пак да послуша Ками - постави няколко души, които се скриха в апартамента на Дак Хо, а другите й хора се настаниха из квартала, а междувременно тя пусна останалите да претърсят Сеул максимално бързо. Лейди Смърт определено беше предприела мъдър ход - скоро хората на Сео Юн наистина се появиха и паднаха в капана. Сътрудниците на Ками започнаха да ги бият като чували с картофи, докато онези не загубиха съзнание. Вкараха ги в банята, където ги заливаха със студена вода, от която те се посъвзеха и съумяха да кажат онова, което всъщност интересуваше Лейди Смърт.

- Спрете - примоли се Сео Юн, който беше здрав мъжага, висок поне един и осемдесет и много набит. - Ще Ви кажем, каквото искате.

Лейди Смърт се взираше изпитателно в лицето на корееца, желаейки нещата да се развиват по-бързо и то в нейна полза. Но го остави да говори.

- Биехме се за преразпределение на територии на влияние върху рибния пазар, а също и за събирането на залозите от хазарт - започна Сео Юн, - всичко беше опръскано от кръв, беше истинска касапница, Дак Хо уби един от моите и после най-внезапно изчезна - подозираме, че някой го е скрил и то не току-така. Той беше избран наскоро за главатар на бандата си.

Лейди Смърт знаеше всичко това, но умело се преструваше, че се стараеше да вникне във всяко късче информация - сякаш то беше невероятно важно. Разузнаването й беше дало горе-долу същата информация - е, не бяха споменали някои малко подробности, но все пак... Тя искаше преди всичко да тества лоялността на Сео Юн и той й се хареса - щеше да изиграе ролята си отлично. Планът й беше прост да отидат до Йонсан и да се опитат направо да заловят самия Дак Хо, както и пратеника на Гао Минг - без да ги убиват естествено - това щеше да направи китаеца малко по-сговорчив - или поне така се надяваше Лейди Смърт, но като знаеше колко непредсказуем, интелигентен и брутален беше той - всичко беше възможно.

Преди да тръгнат за Йонсан тя поръча на Ками да бъде нащрек и каквото и да става да не оставят двамата да се измъкнат и този път.

Целият квартал Йонгсан спеше непробудно, когато Лейди Смърт и хората й пристигнаха на мястото, където според сведенията най-вероятно бяха сътрудникът на Гао Минг и самият Дак Хо. Разбира се, мегаполис като Сеул далеч не можеше да спи напълно - нощният живот течеше в общи линии непрекъснато, но точно в тази част на квартала беше малко по-малко оживено.

Лейди Смърт реши да използва принципа на изненадата, но не желаеше да поведе отряда преди да са разпредилили позициите - това им отне около четвърт час. Придвижваха се безшумно като котки, а снегът тихо скърчаше под краката им. Лейди Смърт реши да разположи дори и снайперисти - никой нямаше да забележи няколко стрелци по околните сгради - особено в този част на нощта. Това отне допълнително време - докато те заеха позиция.

След това според предварителната уговорка щурмуваха апартамента, но толкова безушмно, че приличаше повече на прокрадване на някой закъснял посетител - след като влязоха видяха, че Алиф и Дак Хо ги чакаха - или по-точно хората на Али и Дак Хо, които се бяха скрили в съседен празен апартамент.

Лейди Смърт запази самообладание, но въпреки това усети, че нещо не е наред.

Тогава хората на Гао Минг се втурнаха и ги заловиха. Едва тогава Алиф и Дак Хо се показа от укритието си. Лейди Смърт разбра, че този път са я надхитрили - и това се случваше за първи и най-вероятно за последен път. Не очакваше милост, нито протакане в изпълнението на присъдата от страна на хората на Гао Минг.

Всъщност Лейди Смърт никога не беше проявявала милост и смяташе, че това е напълно излишно в този бизнес.

- Кои сте Вие? - учтиво, но твърдо и делово попита Алиф.

- Мислех, че знаеш, след като сте организирали засадата твърде умело - отговори спокойно Лейди Смърт.

През съзнанието й минаха всички опасности, които беше преодолявала с метотично безстрастие - подобно на истински лидер на Якудза.

- Гао Минг нареди да Ви пощадим. Той не желае смъртта Ви - меко, но доста категорично каза Алиф. - Би желал да работите заедно и в синхрон. Като равноправни партньори.

Слязоха долу - Алиф почти незабележимо насочи вниманието й към всичките й позиции - хората на Гао Минг бяха изловили всичките й сътрудници и ги бяха вързали. Лейди Смърт осъзна жестоката хватка, в която Гао Минг я беше хванал, но и осъзна, че нямаше друг избор освен да се подчини.

Снегът лениво падаше над Сеул - толкова бавно и ефирно и сякаш в тази ефирност изкристализираше самият живот. Гао Минг наистина беше пресметнал всичко правилно - сега държеше в ръцете си двама от най-важните глави на мафиотски банди в Корея. Но още по-важното беше, че с Лейди Смърт бяха станали истински съюзници.