Джааку трябваше да премахне Чунг Хе - тъй като той беше пряка заплаха за нейния съюзник Алиф. Алиф единствен знаеше тайните на Гао Минг - или поне Лейди Смърт вярваше, че това беше така. В крайна сметка Джааку беше преследвал Сео Юн през цяла Монголия и през половината от съветските републики, за да го премахне в една къща, намираща се в относително малък град - на средата на нищото. Джааку носеше една особена фаталност - той знаеше, че след смъртта душите не отиваха задължително на едно по-добро място - беше напълно възможно дори да пропаднеха още. И той не хранеше илюзии в това отношение - според Китайското Дао дори при изчерпване на енергията, човешката аура се превръщаше просто в безформена сянка - обикновено черна. Да, метафизичният запис за съответния ентитет оставаше - но в крайна сметка, понякога беше неизвестно какво точно се случваше с него.
Джааку беше съзрял лицето на Сео Юн - той беше смел - в това нямаше никакво съмнение, но той не желаеше да умира. Кореецът беше постигна ...