Сам прекосяваше двора към конюшнята, където го чакаше поредния бокс за почистване, но мислите му изобщо не се въртяха около това как да изрине на конете и да ги изчетка. Не, че не харесваше животните – даже напротив. По някаква неясна на никого причина, всъщност му харесваше да се занимава с тях. Още по-изненадващо беше, че те също нямаха нищо против грижите му – нещо, което не можеше да се каже за останалите представители на животинския свят. Но мислите му отказваха да останат съсредоточени върху черния жребец или кафявата кобила, които го чакаха да ги среши. Не, мислите му все го теглеха към едно русо, слабо момиче, което не беше виждал от онзи път, когато се запозна с нея. Това беше преди седмици. Беше очаквал, че тя ще започне да слиза да се храни с останалите или поне ще излиза на разходка в двора, но нищо такова не се беше случило. Дните минаваха, а тя не си показваше носа навън. Но и какво щеше да й каже, ако я види? Сам и преди беше говорил с жени. Никой, който го беше чул онзи ...