Изкачваха се плавно нагоре към бедняшката част на Ан Налат. Лекият вятър от пустинята пък носеше миризмата от огромните купчини боклук, който се изхвърляше там. Каменните плочи по улиците бяха заменени първо от разбити павета, после от чакъл, а накрая – от отъпкан пясък. Сградите също ставаха все по-ниски и порутени. Фантомите се забелязваха все по-често, накацали по постройките или впити в опърпаните хора, дори в децата, но щом я забележеха, доста от тях отлитаха панически напред, за да кацнат на единствената двуетажна сграда, която бяха виждали от известно време. Цялата беше покрита с нечисти – до степен, че Елизабет дори не можеше да види ясно стените през иначе прозрачните им, трептящи тела.
Момичето не можеше да си представи що за свърталище трябва да е това, за да предизвика такива негативни емоции, че да привлече толкова много фантоми, но определено не очакваше от там да излезе мъж, носещ униформа. Лизи първо забеляза сребърните маншети на лунаратските гвардейци, а чак после пог ...