– Дръж се прилично. – промърмори момичето на Казра.
– Ако и те се държат така. – изръмжа тихо в отговор, без да откъсва поглед от тях.
– Те винаги се държат добре. – каза му. Сръчка го с лакът и докато се усмихваше и махаше на гвардейците, прошепна остро: – Престани да им се мръщиш.
– Не ми харесва, че са тук, амара. – каза й, но спря да се мръщи, като само погледа му остана прикован в натрапниците.
Чазрли издаде задавен звук, който прерасна в смях и веднага след това в болезнена гримаса.
– Надявам се поне чехълът да е пухен. – каза развеселено, притискайки ребрата си с ръка.
Сам го изгледа през рамо, но нищо не каза, а Елизабет продължи да се усмихва на гвардейците, но малко по-червена от преди.
– Я‘дженна амар! – поздрави ги, когато наближиха.
– Я‘дженна амар, Лин, Чарли! – отговори й Хирса, след което добави далеч не толкова ентусиазирано: – Сам.
– Хирса. – кимна му Казра.
Нашад и Флетчър също смънкаха по един поздрав, след което Лизи предложи:
– Защо всички не влезем вътре? ...