25.11.2022 г., 9:31 ч.

 Нечистите - 23.2 

  Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
653 0 0
Произведение от няколко части « към първа част
12 мин за четене

– Дръж се прилично. – промърмори момичето на Казра.
– Ако и те се държат така. – изръмжа тихо в отговор, без да откъсва поглед от тях.
– Те винаги се държат добре. – каза му. Сръчка го с лакът и докато се усмихваше и махаше на гвардейците, прошепна остро: – Престани да им се мръщиш.
– Не ми харесва, че са тук, амара. – каза й, но спря да се мръщи, като само погледа му остана прикован в натрапниците.
Чазрли издаде задавен звук, който прерасна в смях и веднага след това в болезнена гримаса.
– Надявам се поне чехълът да е пухен. – каза развеселено, притискайки ребрата си с ръка.
Сам го изгледа през рамо, но нищо не каза, а Елизабет продължи да се усмихва на гвардейците, но малко по-червена от преди.
– Я‘дженна амар! – поздрави ги, когато наближиха.
– Я‘дженна амар, Лин, Чарли! – отговори й Хирса, след което добави далеч не толкова ентусиазирано: – Сам.
– Хирса. – кимна му Казра.
Нашад и Флетчър също смънкаха по един поздрав, след което Лизи предложи:
– Защо всички не влезем вътре?
– Може би после. – отговори й Хирса, след което се мръдна леко в страни, за да погледне към мошеника: – Има нареждане да бъдеш издирен и задържан възможно най-бързо.
Преди да е осмислила думите му и да е разбрала какво става, Сам вече беше застанал пред тях двамата с Чарли. Цялото му излъчване изведнъж се беше променило. Ако беше вълк, козината на гърба му щеше да е настръхнала и щеше да е оголил зъби.
Флетчър, от своя страна, само въздъхна уморено и се подпря на стената.
Елизабет откри, че мнението й по въпроса съвпада доста повече с това на Сам. Пристъпи встрани и измери двамата гвардейци с поглед. Ръката на Нашад почиваше на дръжката на меча му и макар да изглеждаше спокоен и отпуснат, момичето знаеше, че е готов да атакува. А имаше и онази земна магия. Дори в момента дъвчеше клечка.
Ако се стигнеше до бой, Лизи не знаеше дали ще може да направи нещо срещу тях, но въпреки това дискретно прибра ръката с порязания си пръст зад гърба си и започна да избутва превръзката.
– А вие затова ли сте тук? – попита спокойно. – За да се пробвате да го задържите?
– Не, не съм дошъл за това. – поклати леко глава Хирса, а погледа му се стрелна за миг към Сам, преди да се върне върху Флетчър: – Знам, че не ти си убиецът на Садат, но останалите го вярват.
– Значи идвате да ме предупредите да си пазя гърба? – попита Чарли.
– Само те уведомявам каква е ситуацията в града и какви са заповедите.
Флетчър кимна и въздъхна, но Сам си остана все така напрегнат. Елизабет също хвърли един поглед към Нашад, но после пристъпи малко по-напред.
– Благодаря ти, Хирса. – каза му и малко несигурно дали е редно точно тя да зачеква темата, добави: – Също така… Чух какво се е случило. Съжалявам.
– Благодаря, Лин. – усмихнна й се леко Хирса.
– За какво още си дошъл? – намеси се Сам, преди е дал време на гвардееца да каже още нещо.
– Всъщност, дойдох да обсъдим с Лин кога ще постъпи в храма.
Храмът на Ну‘Ахра. Дори след четири месеца в съня момичето не можа да забрави колко опустошени бяха родителите на жрицата, захвърлена пред светилището. Не можеше да си избие от ума как беше говорила с дъщеря им броени часове, преди да бъде убита. Не можеше да спре да се чуди дали не е имало какво да направи, за да предотврати всичко това.
Беше готова.
– Добре. – каза на Хирса. – Нека седнем вътре.
Докато те се настаняваха, Елизабет приготви бутилки хе‘ер за гвардейците и Казра и две със сок за нея и Чарли. Тревожеше се за него и й се щеше Сам да отиде и да доведе Захир възможно най-скоро, но знаеше, че няма начин да го накара в момента, освен ако приятелят му не се катурне и не започне да умира.
Когато се настани на единственото останало свободно място между Казра и стената, Флетчър тъкмо приключваше с оплакването си по неин адрес:
– Гледаш я, че е трийсет кила с мокри дрехи, но да знаеш как ги стяга тия бинтове. И заплашва отгоре на всичкото!
– Сигурен съм, че ще изпълни всичките си заплахи. – усмихна й се Хирса, а до нея Сам тихо изръмжа.
Елизабет се прокашля и попита:
– Какъв е планът?
– Планът е прост, Лин. – продължи да й се усмихва Хирса, въпреки че изражението му стана някак сериозно: – Научихме, че след две седмици ще има церемония, на която ще приемат нови жрици. Далширът иска да отидеш на нея и да се присъединиш към тях.
Лизи кимна.
– Каква е церемонията? Трябва ли да се подготвя някак?
– Не знаем точно как протича и какво представлява. – отговори ѝ и по всичко личеше, че се чувства неудобно от пропуска си: – Знаем само, че има няколко изпитания, през които трябва да преминеш и че само истинските Сенки могат да го направят, така че просто бъди себе си, Лин. Сигурен съм, че ще се справиш отлично.
Елизабет дори не трябваше да поглежда към Сам, за да знае, че е подбелил очи. Почти можеше да го чуе.
– Има слухове, че Сенките трябва да лекуват обладани от фантоми. – обади се Нашад. – Говори се и за някакъв таен ритуал, през който също трябва да се премине накрая, но не се знае какъв е.
– Е, поне премахването на фантоми звучи логично. – промърмори момичето. Не можеше да каже, че й харесва да не знае срещу какво се изправя, но нямаше голям избор. – А има ли нещо, което трябва да правя след това? За да съм… по-добра примамка?
До нея Сам се напрегна. Елизабет намери ръката му под масата и я стисна леко.
– Предполагам, че ако продължиш да лекуваш обладани, това ще помогне да те забележат. – отговори й Хирса, преди да допълни: – Все още не сме сигурни как избира жертвите си, знаем само че са жрици.
– Как ще се свърже с нас, ако убиецът я намери? – попита Чарли.
– Ще й дадем един от кристалите ни за комуникация. – отвърна Хирса и погледна към Лизи. – Винаги ще има някой на линия. Няма да си сама.
Тя му върна усмивката, преди малко неуверено да каже:
– Аз все още не съм изгубила надежда, че може и да научим нещо от Хедаяти. Сигурна съм, че криеше нещо. Със Сам и Чарли си говорехме да опитаме отново…
– Хедаяти е мъртъв. – прекъсна я Сам.
– Мъртъв? – повтори объркано Лизи.
Той се обърна се към нея, гледайки я сякаш с извинение, и обясни:
– Върнах се през нощта да говоря с него, но някой вече го беше убил. Съжалявам, амара.
Елизабет кимна отнесено. Не познаваше мъжа, така че не почувства тъга от новината. Вина обаче…
– Убиецът трябва да е разбрал, че е говорил с нас. – каза тихо.
– Не с нас. – поправи я веднага Сам: – Защото е говорел с гвардейците, затова.
Нашад извади клечката от устата си и го прикова с поглед.
– Защо не го повториш пак, конярче? – каза му ледено.
Лизи видя как Сам обърна лице към него и съвсем спокойно каза:
– Умрял е, защото е говорил с вас.
– Няма как да сме сигурни в това. – намеси се бързо Хирса, правейки се че не вижда погледите, които и Сам и Нашад му хвърлиха: – Важното в случая е, че е мъртъв и не може да ни помогне. – миг след като го каза, погледа му се стрелна към Лизи, преди да допълни припряно: – И жалко.
Сам изглеждаше готов да прескочи масата и да стисне и двамата войници за гърлата, затова Лизи пак стисна леко ръката му и попита Хирса:
– Трябва ли да направя нещо предварително? Да се подпиша някъде, за да заявя… желание?
– Не, трябва просто да си навреме там. – побърза да я успокои Хирса: – И да поработим малко над хай… ранския ти. – довърши смаяно. – Което май също няма да е проблем. Говориш езика ни почти перфектно, Лин!
Елизабет се усмихна сковано. Въобще не се беше и замислила, че съвсем доскоро двамата с гвардееца си сричаха един на друг – толкова беше свикнала просто да говори с Франк, че сега автоматично бе започнала да го прави и с войниците. Как, нечистите да го вземат, да обясни? И на тях, и на Сам.
– Почти все едно се е учила на сън, нали? – обади се Чарли.
Лизи се наведе напред, за да му се намръщи през Сам. Естествено, че мошеникът се беше досетил. А сега само повдигна вежди срещу нея, сякаш се чуди какво я смущава, а не е на ей толкова да се разсмее.
– Мисля, че хайранският просто ми се удава. – каза на Хирса и му се усмихна. – Харесва ми как звучи.
– Доста е мелодичен, нали? – усмихна се насреща ѝ гвардееца, а Сам отново тихо изръмжа.
Лизи игнорира Казра, като този път дори измъкна ръката си от неговата.
– Да. Още от малка исках да посетя Лунарата. – отпи от сока си и добави усмихнато: – По възможност за Лунният фестивал. Дори в Рива сме чували за него.
– Много е красив и е най-голямото и важно събитие. – обясни й гордо Хирса: – Също така не е много далеч. Мога да те разведа из него, когато настъпи?
Лизи малко се изненада, когато този път Сам не издаде никакъв заплашителен, гъргорещ звук, но бързо се отказа от идеята, че е разбрал, че не й е приятно да озвучава всяка дума, която си разменя с хората. Сега той стоеше напълно неподвижен, вкаменен като статуя и излъчващ… Тя дори не знаеше какво е това. Тревога? Раздразнение?
Една мисъл накара сърцето й да запрепуска. Можеше ли Чарли да се окаже прав и Сам всъщност да ревнуваше от гвардееца?
– Ако всичко с храма се развие добре и заловим убиеца, може всички да отидем заедно. – каза на Хирса.
Нашад се закашля и после извъртя лицето си настрани, за да скрие усмивката си.
– Не може да отидем всички заедно, защото аз вече ти обещах, че ще те заведа на празника. – обяви съвсем спокойно и дори някак монотонно Сам.
– Така ли? – попитаха Лизи и Чарли в един глас.
– Да. – потвърди Сам и погледна Лизи в очите: – И ти прие.
– Приех ли? – заекна момичето.
– Кога? – попита Флетчър.
– Когато ти казах, че ще ти покажа най-красивите амари.
Мошеникът издаде фъфлещ звук на разбита млековарка, която трябваше да е жалкият му опит да подсвирне с наранената си уста,
– Ти да видиш! – каза доволно Чарли и потупа Сам по рамото.
Лизи, от своя страна, продължаваше да е объркана.
– Мислех си, че се шегуваш, защото каза, че… – Казра бе поискал да прекара нощта с нея и целият разговор се беше превърнал в поредната шега. Прокашля се смутено. – Не знаех, че си сериозен.
– Винаги съм сериозен, когато се отнася до теб, амара.
Черните му очи я омагьосаха. Беше сякаш само тя съществуваше за него в този момент. Беше невъзможно да извърне поглед, дори и Елизабет да искаше. А тя наистина не искаше.
Тупването на бутилката хе‘ер, когато Хирса я остави на масата, я накара да подскочи стреснато, спомняйки си, че всъщност не бяха сами. Прибра един кичур коса зад ухото си и се прокашля смутено.
– Значи след две седмици ще дойдете да ме вземете? – попита.
– Да. – потвърди й гвардееца й се изправи: – Ще се видим тогава, Лин. – погледа му някак се плъзна покрай Сам и се спря на мошеника: – Пази се, Флетчър.
Преди Елизабет да е успяла да предложи да ги изпрати, Нашад също се изправи, кимна им за довиждане и двамата си тръгнаха. Момичето въздъхна. Започваше да се чувства като някаква героиня от книга, само че досега не беше чела за такава, която да не иска да бъде ухажвана от двама мъже и да се чувства зле, защото разочарова единия, докато се чуди дали другият изобщо знае какво прави.
– Сам, иди да доведеш Захир. – каза. – Аз ще остана с Чарли.
– Мама ме оставя сам, откакто станах на седем и досега съм оцелял. – отвърна мошеника.
– Ако не мрънкаш, ще ти дам последната порция от онова гадно нещо с козето месо, което толкова харесваш. – предложи му подкупващо.
– Е, щом има от „гадното нещо“…
Сам погледна първо мошеника, а после и Лизи. По всичко си личеше, че не искаше да ги оставя сами и в същото време се тревожеше за здравето на приятеля си. Накрая явно взе решение, защото се изправи:
– Двамата не излизайте от хана. – нареди им и погледна към нея: – И не му давай да върши още глупави неща.
– Какво глупаво съм направил? – възмути се Чарли.
Лизи го игнорира и се усмихна на Сам.
– Спокойно, ще го наглеждам.
Казра й кима леко и за първи път, откакто Чарли се появи, й се усмихна леко:
– Няма да се бавя, амара.

Захир не беше очарован, когато Сам се появи на вратата му и направи всичко по силите си, за да му го демонстрира. Също така отказа да помогне на Чарли, тъй като не само не беше вече част от Кантората, ами и в момента цял Ан Налат го търсеше, но комбинацията от обещание за добро заплащане и заплаха, че Ка‘Раим ще убие всички, които дори са му са се усмихнали на улицата, го накара да размисли. Но не и да спре да мърмори по целия път до странноприемницата.
Аша започна да прави знаци против злото в мига, в който видя Захир в задния си двор. Накара Насифа да влезе вътре, колкото за да се грижи за клиентите, толкова и за да я предпази от опозореният лечител. Мъжът, от своя страна, се преструваше, че не забелязва всичко това. А може и наистина да не обръщаше внимание на тези неща вече. Във всеки случай, Аша продължи да стои на прага и да следи като орел всяко негово движение, докато преглеждаше и лекуваше Чарли, а след това, по настояване на Сам – и Елизабет. Успокои се, когато чу и от Захир, че момичето е добре след първата им тренировка вчера. Чувството за вина обаче не изчезна. Лизи сякаш го усети, защото първо се съгласи без особено протести на прегледа, а след това му се усмихна и каза:
– Виждаш ли? Не си чак толкова силен.
След това лечителят се изправи, за да си тръгне, но беше спрян от Аша, която, изненадващо за всички, заяви, че и тя ще бъде прегледана, събу си сандала и царствено подаде крака си на Захир, за да оправи щръкналото кокалче на палеца й. Мъжът отправи един унищожителен поглед към Чарли и Лизи, които се мъчеха неуспешно да сподавят смеха си, след което се зае и с тази задача, мрънкайки през цялото време под нос как е бил дворцов лечител и никой не го е подлагал на такива унижения.
Оставиха Флетчър в стаята му и Сам остана да сподели вечерята си с Елизабет. И с Калахан, но Калахан отказваше да отчете присъствието му на масата.
След това се зае за работа.

 

 

 

Моля последвайте Лизи тук: 

facebook.com/LizzyShayNechistite
leslieshayblog.wordpress.com
Instragram @kniga_za_lizzy_shay

» следваща част...

© Лесли Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??