В гърдите й напираше писък, но сякаш някой бе изтеглил всичкия въздух и тя не можеше да си поеме дъх. По периферията на зрението й започна да пулсира леден мрак, който се вклини в плътта й, направи крайниците й тежки и студени.
Писъците на града се смесиха с онези от балната зала в Рива. Бяха едновременно далеч и близо. Елизабет бе едновременно и тук, и там. Искаше да избяга, но не можеше да помръдне, да откъсне поглед.
Като грабливи птици, морите се спускаха надолу, а след малко изплуваха отново над улиците, понесли улова си. Лунните лъчи правеха кръвта черна като мастило. Беше въпрос на минути да се опитат да грабнат и тях двамата със Сам.
Сам.
Мисълта за него бе като стрела, която пропука паниката й.
Елизабет си пое дълбока, жадна глътка въздух. Мракът започна да се отдръпва от зрението й, но остана да танцува на ръба, готов да я изтегли отново в дълбините на кошмарите, които все още я преследваха. Не можеше да му позволи. Тя обърна лице към отпуснатото тяло до нея. Вгледа се в позн ...