Адът беше настъпил за миг. Хората пищяха и бягаха навсякъде. Рамая хлипаше над тялото на баща си, докато Тамеш се опитваше да я изправи. Вещицата се беше дръпнала настрани и гледаше с най-добрата си имитация на ужас, докато морите летяха наоколо и сееха смърт. Сам също се беше постарал да изглежда доволно обезпокоен, за което му помагаше и фактът, че не беше съвсем сигурен къде е Елизабет в тази лудост. Знаеше само, че е тук, защото връзката му казваше това, но и без нея можеше да се обзаложи, че е хукнала насам при първия писък. Тя просто не можеше да стои безучастно настрана, но Сам се помоли поне да е в някой по-спокоен край.
Самият той побягна в противоположна на Малора и имперското семейство посока. Нямаше начин да се окаже затворен някъде с нея, когато Лизи беше отвън. Личната стража на Ираж се справяше достатъчно добре със задачата да отблъсква морите и да му проправя път през хаоса. Двама от тях дори го хванаха под мишниците и го пренесоха до каретата му, а щом се оказа вътре и ...