Елизабет разклати тигана и палачинката се отдели от дъното. Моментът бе дошъл.
Прехапа устна, отдръпна се на половин крачка от котлона, и като игнорира опрелият на кухненската маса лакти Чарли, който я зяпаше с неподправен интерес, метна закуската нагоре. Сам проследи как палачинката се извиси във въздуха, превъртя се няколко пъти и се залепи на главата му като барета.
– Добър опит, шейа. – отчете, без да помръдва. – Само че тигана е две крачки вляво и около метър и половина по-надолу. Опитай пак.
Лизи се пресегна и свали палачинката от главата му. Това не подобри особено ситуацията, защото част от тестото бе полепнало по косата му.
– Няма ли да е по-безопасно за всички, ако ползва шпатула? – попита Чарли.
– Не. Така ще се научи да координира по-добре ръката с окото си. – заяви Сам и се усмихна криво на жена си. – Опитай пак.
Лизи послушно наля още от сместа в тигана и зачака моментът да дойде. Този път палачинката се залепи само за рамото му като пагон, а момичето скри лицето си в дла ...