Още преди Лизи да е отворила очи, вече знаеше, че нещо се е променило. Но пак не беше подготвена.
Мората пред нея стоеше застинала. Всъщност до една се бяха приземили на земята и не помръдваха, дори когато страшниците ги залавяха в клетки или ги промушваха с оръжията и магиите си. Сякаш не усещаха никаква болка. Тъмата, бълбукаща досега по мраморния под, също бе притихнала и се свиваше, разкривайки оглозгани и разтопяващи се тела с омекнали кости и органи, които не бяха нищо повече от втечнена, кървава пихтия. Вонята... Лизи се преви надве в мъчителни спазми, но в стомаха ѝ вече нямаше нищо, което да повърне.
Мората, останала с протегната към нея ръка, изведнъж загъргори и очите ѝ се ококориха от болка. По бледото ѝ тяло се появиха пламтящи знаци, а в черните ѝ вени сякаш пламна огън, който я изгаряше отвътре. Погледът ѝ се закова в лицето на Елизабет и с един последен измъчен звук, съществото избухна в ситни пръски. Чернилка полепна по мембраната и Лизи отстъпи инстинктивно към майка ...