Вторият етаж нямаше нищо общо с разрухата долу. Да, подът бе изтъркан, тапетите избелели и вратите – пообелени, но си личеше, че някой живее тук. Това усещане само се засилваше от оскъдно обзаведените, но спретнати стаи, покрай които има. Две от тях бяха спални, а трета – онази директно над дневната долу, бе преобразувана в нещо средно между кухня и хол.
– Елизабет, ела. – повика я жената и показа глава от четвърта врата в другия край.
Там имаше баня. Съвсем истинска баня – с вана и душ, и умивалник, и тоалетна. Всичко беше сгъчкано съвсем близо едно до друго, за да се побере, но беше най-прекрасното нещо, което Лизи бе виждала от седмици насам.
– Това са мои неща. – каза дамата в розово, като ѝ подаде комплект прилежно сгънати дрехи. Имаше дори чорапи и бельо. – Може да са ти малко големи.
– Благодаря. – каза Лизи.
Жената се усмихна леко.
– Казвам се Израри. – представи се.
– Израри? – повтори бавно.
– Хайранийско е.
– Пустинната държава? – Онова, което знаеше за Хайрани от прочетенот ...