– Наистина? – вдигна вежди изненадано. После се усети, скръсти ръце и прочисти гърлото си: – Имам предвид, добре.
Гърленият смях на Калуш загря страните й. Елизабет сведе глава, за да скрие изчервеното си лице от Финиан и го заобиколи, за да хвърли най-сетне косата си. Преди да я пусне в кошчето, си позволи един последен поглед към златните къдрици. Не, определено не съжаляваше. Кичурите паднаха с тихо прошумоляване върху черупките от яйцата на Калуш и Лизи им обърна гръб.
– Къде е Анди? – попита Ръдфорд тогава.
За няколко безкрайни мига в стаята се чуваше само цвърченето от бекона в тигана. Това се оказа достатъчен отговор.
– Как? – попита Финиан задавено.
– Застреляха го. – отвърна тихо Израри.
– Заради мен. – промърмори Елизабет. Усети погледите им върху себе си, но не успя да се насили да ги срещне. – Не бях достатъчно бърза. – преглътна. – Съжалявам.
Видя как Финиан повдига ръка. Цялата веднага се напрегна в очакване на заслужения удар и подскочи, когато вместо това, страшникът от ...