Елизабет бързаше да се махне толкова много, че магията, която караше стъпалата да изникват, не й смогваше. Не дочака последното, ами изскочи навън, озовавайки се за втори път днес в обраслия заден двор на къщата. Въпреки че бе внимавала на идване, повече от любопитство, отколкото защото вярваше, че ще трябва да бяга, през нощта всичко изглеждаше различно. Или по-точно не изглеждаше никак, защото Лизи едва успяваше да различи ръката пред лицето си. Отне й няколко мига да привикне с тъмнината, а после още толкова, за да се ориентира къде е желязната врата на оградата. Изтича до нея, препъвайки се два пъти в разни неща по земята, и я дръпна силно. Тя изтрака, но не се отвори.
Елизабет се плесна по челото, спомняйки си как Израри измъкна ключ от деколтето на роклята си, за да отключи. Погледна вратата криво, а после закрачи по дължината на оградата първо в едната посока, а после и в другата, докъдето смееше, защото не искаше някой войник да я види от улицата. Нямаше обаче липсваща решетка, ...