Вонята на канал проникна при тях в каретата, преди дори да отворят вратата. Чак навън към това се прибави и миризмата на солена вода и водорасли. Комбинацията не беше никак приятна, но след като беше живяла в килия, пълна с боклук и всякакви други неща, Елизабет не я преживяваше толкова тежко, колкото Мери, която побърза да запуши устата и носа си с облечена в бяла ръкавица ръка. Чак очите й се бяха насълзили, но това не й попречи да я изгледа възмутено, сякаш Лизи беше виновна.
– Ти ни доведе тук. – напомни й девойката и се огледа.
Намираха се в Пристанищния квартал, само че в недобрата част, където една порядъчна дама никога, при никакви обствоятелства не биваше да посещава, особено пък сама. Всички къщи приличаха на онази, в която страшниците се криеха – с олющени мазилки, заковани прозорци на първите етажи и счупени – на вторите. Обграждаха ги обрасли с бурени дворове, в които проблясваше стъклото на захвърлени бутилки. Хората, живеещи тук, много приличаха на сградите. Насядали по ...