27 окт. 2013 г., 18:03

Нежни импресии 4

734 0 6

Кой те направи толкова нежна? Кой ти вдъхна такава любов и отдаденост? Събуждам се от нежността на пръстите ти, галиш ме, като коте, като най-любимото ти нещо. И очите ти ме галят. Ти се навеждаш и ме галиш и с миглите си. Леко гъделичкащо и много вълнуващо. Всичко в тебе ме гали. Цялото ти същество сякаш ме е обвило в пух, пухът на твоите чувства и трепети. Благодаря ти за топлината. Толкова си искрена и чиста. До края предана. Любовта ти витае край мен, като облак от омаен парфюм. Ти си моят парфюм. Преливаш ме от блаженство. Пиша с целувчици по тялото ти - обичам те.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явление Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • " Ако всичко е невероятно лесно - ще бъде скучно и безинтересно!"
  • С голяма любов говориш за малкото-голямо чудовище! Каквито и белички да правят, ние си ги обичаме такива! Защо с хората не е толкова лесно?!
  • Благодаря Дани. За Хорейшо добре. Сетих се за моят котарак, когато го намерих беше малка жълта топчица, гладничък, слаб и ми плачеше и се омъркваше в краката ми. Стана тигър, когато порасна. Буен, бандит, отваряше шкафовете да рови, отваряше хладилника посред нощ и измъкваше каквото му попадне и не, че да беше гладен. И викаше другите жена си черна ангорка и едно от децата му сив котарак. Един ден избягал. Търсихме го навсякъде и по едно време преди здрачаване една жена от блока на предпоследния етаж ни вика да го видим къде е застанал. А той на една от издадените панели на терасата и терасата остъклена. Направо не разбрахме как се е качил там?! Счупих стъклото и го спасих. Като се впи в мене заби си ноктите до кръв. Многто се бе изплашил. Не знам колко време е стоял там, но трепереше силно. После ходих да правя стъкло, но нали тигърчето беше живо и здраво.
  • Вълнуваща нежност гали и омайва!
  • Благодаря Донко!

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...