Нека ти разкажа: „Защото го обичам”
- Но защо детето прави това? Не знае ли, че това не е обичайна проява на нежност, че не трябва да постъпваме така с хората, които обичаме.
- Нима можем да го научим на това, след като всеки ден, във всяка една минута ние нарушаваме този принцип? Това може да е едно мече, нещо, което няма чувства, но момиченцето го обича, така както обича родителите си, приятелите си, близките си. За нея тази вещ е одушевена. Тя е нейн довереник, нейн близък, нейн спътник, имащ душа.
- Но все пак тя го наранява?
- Нима ти никога никого не си наранявал. Нима никога, в нито един момент не си смятал хората около себе си за даденост. За вещ. Дори за нещо по-малко от това? Никога ли не си обвинявал останалите за своето собствено нещастие, за твоите лични несгоди и неволи? Нима не нараняваме хората, които обичаме и не обичаме хората, които ни нараняват? Намери отговор сам за себе си. Аз не се нуждая от него. Нека само ти разкажа за малкото момиченце.
Човешкото съзнание не може само да създаде образи и форми, чийто първообраз да не е виждало някога преди това. Може да компилира различни елементи, дори и такива, смятани за несъщестуващи, защото са забравени дълбоко в някое кътче на паметта. Не можеш да си представиш нещо, което не съществува.
- А момичето какво общо има с това?
- По същия начин тя вижда определено поведение, чийто пример следва. Защото няма кой да й каже, че това поведение не е правилно. Отнесла се е зле с мечето, но знае, че то ще й прости. В пристъп на гняв, тя е направила това. Мечето, като нейн най-близък спътник, трябва да понесе само върху себе си този гняв. Това е пореден яростен пристъп, който може да отмине само по този начин. Само след една криза може да дойде истинското щастие.
- Наистина ли няма друг начин?
- Нека не прибързваме. След време ще ти разкажа как тя се справяше с гнева си, когато порасна. Засега това, което ти казах, ти е достатъчно.
- И все пак, момиченцето има родители, които да й кажат, че това не е правилно, нали?
- Нека сега аз да ти задам един въпрос: ами ако родителите са именно тези, които са създали тази грешна представа?
Знаеш ли, веднъж се доближих до момиченцето и го попитах защо наранява своето мече. Тогава то ми отвърна „Защото го обичам”. А нейният въпрос отекна в съзнанието ми „Нали това правим, когато обичаме някого?”
© Велимира Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Много съм любопитен как успяваш да създадеш в главата ми повече питания по текста, отколкото е дължината на самия текст. Ще чета нататък и ако поне на един въпрос си отговоря сам, резултата на творчеството е на лице.
-
преди нямаше диалог, диалогът е за да не е монолог.
няма да има назовани герои (евентуално остават само "аз" и "ти" и "тя" - момиченцето) -
Поздрав!
-
Мисля, че често пъти яростта е насочена към точно определен адресат. Мечето в случая е неодушевен предмет, а ние хората все искаме да сме обичани... Според мен разказът е безценен.
-
Нараняват ни не тези, които мразим, а тези, които обичаме! Много ми хареса!
-
Нелош текст, одобрявам.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
