- Но защо детето прави това? Не знае ли, че това не е обичайна проява на нежност, че не трябва да постъпваме така с хората, които обичаме.
- Нима можем да го научим на това, след като всеки ден, във всяка една минута ние нарушаваме този принцип? Това може да е едно мече, нещо, което няма чувства, но момиченцето го обича, така както обича родителите си, приятелите си, близките си. За нея тази вещ е одушевена. Тя е нейн довереник, нейн близък, нейн спътник, имащ душа.
- Но все пак тя го наранява?
- Нима ти никога никого не си наранявал. Нима никога, в нито един момент не си смятал хората около себе си за даденост. За вещ. Дори за нещо по-малко от това? Никога ли не си обвинявал останалите за своето собствено нещастие, за твоите лични несгоди и неволи? Нима не нараняваме хората, които обичаме и не обичаме хората, които ни нараняват? Намери отговор сам за себе си. Аз не се нуждая от него. Нека само ти разкажа за малкото момиченце.
Човешкото съзнание не може само да създаде образи и форми, ...