Трябва да се успокоя…да се взема в ръце и да я намеря. Нямам друг изход. Мойра ще побеснее.

           Обърнах колата и впрегнах всичко в себе си, за да запазя спокойствие. След още една цигара, ядът ми постепенно взе да се стопява. Друг акъл ми щукна в главата. Ако не намеря Долорес, да зарежа всичко. Оставям пикапа на някоя улица  късно вечерта и разтварям вратите, все някой ще  намери момичетата на сутринта. Имах пари да изкарам няколко месеца и да се покрия за известно време далече от Ел Ей. И да не се впрягам толкова. Стиснах устни. Стиснах волана здраво и се върнах към бензиностанцията.  Завъртях отзад и изгасих фаровете. Излязох и се промъкнах към входа. Хвърлих едно око да видя какво става вътре, но от Долорес нямаше и помен. Това е добре. Значи не се е върнала да иска помощ. Скита и се крие в гората. Ще чакам. Ще си играем на котка и мишка. Главата ми забумтя. Нямах нищо за главоболие. Така ми се пийваше един скоч. Погледнах към сандвичите на седалката и грабнах един от тях. Вече не бях гладен, но от нерви го захапах и застанах в тъмното до едно дърво. Ще се ослушвам. Много вероятно е Долорес вместо да обикаля в гората и да търси друг изход да се върне  тук и да търси телефони на 911. Наострих слух. Преглъщах мълчаливо.
                Долорес се беше свила в едни храсти. Обхванала беше с две ръце коленете си и отпуснала глава върху тях. Очите и се стрелкаха в тъмнината, но нищо не се виждаше. Сърцето и бушуваше в гърдите. Дум-дум-дум…Усещаше всeки негов удар в гърлото и в тъпанчетата на ушите си. Страх я обзе. Не смееше да диша. Стоя така и не мръдна. Какво да прави? Дърветата се издигаха навсякъде, додето поглед стига. Тъмнината падаше върху тях. Беше добре дошло, че може да се крие, но едва ли може да намери пътека и да излезе от някъде в тази тъмница. Как да стигне до шосето? Трябва да стигне до него на всяка цена и да спре някоя кола, да потърси помощ. Объркваше се все повече и повече…А страхът изпълни всяка клетка от тялото и направо я вцепени. Заплака без звук. От очите и извираха поточета от сълзи, които се търкулваха по бузите и падаха безмълвно по лицето. Тя хапеше юмрук и едва се сдържаше да не закрещи, обзета от паника. Тогава го  чу. Чу мъжът, който я викаше да излезе. Чу го, че е наблизо. Сви се още повече в храста и затвори очи. Не гъкна. Той мина на няколко метра от нея, но не я видя. Този миг продължи цяла вечност за раздрънканото и от ужас сърце. Кокалчетата на ръцете и побеляха от усилие да стиска коленете си. И тогава отвори очи, чу стъпки малко по-далече от нея. Съчка изпука в тишината. Мъжът си отиваше. Долорес се надигна на разтрепераните си крака. Олюля си и подпря гръб на едно дърво. После всичко се надигна в стомаха и. Хвана с две ръце главата си, наведе се и избълва някаква течност от свития си стомах. Мина още време. Не знаеше колко е, дали миг, половин или един час. Загуби представа за времето. Из главата и минаха мисли за спасение, за това, че вече има шанс да потърси помощ. Стисна юмрук и беше решила да действа. Вместо да скита из тъмната гора ще изчака още малко, ще се върне в бензиностанцията, която светеше в тъмното и ще потърси помощ. Запромъква се като дива котка. Тихо и безшумно. Правеше крачка по крачка. Спираше. Ослушваше се. И после пак една крачка. Плъзгаше крак внимателно. Сякаш стъпваше по ледена коричка. Да не се пропука нещо…да не издаде звук. Надяваше се мъжът да се е отказал да я търси и да е потеглил. Все пак той не беше зъл. Даде и вода да се измие, позволи и да се вози без белезници на седалката до него. Но тя разбра, че той е мекушав. Че няма да я освободи, че го е страх…повече от нея го е страх. Това беше шанса и, подарен от съдбата. Бог се смили над Долорес и и даде знак…Знак да се измъкне. Тя обмисляше, че ще спрат някъде по пътя. Няма начин да не спрат за гориво. Не беше сигурна дали ще може да избяга, но прозорецът беше достатъчно голям да се прехвърли през него. А и последните дни караше само на вода, беше отслабнала и се промуши без проблем. Стигна до края на гората. Спря и клекна. Продължи да мълчи и наблюдава към светлините на бензиностанцията. Оставаха и десетина метра, не повече. Десетина метра, за да се вмъкне вътре…Краят наближаваше...щеше да бъде свободна...почти успя...измъкна се от мрежата...

               Набра кураж и направи още една крачка…

 Продължава…