31 июл. 2011 г., 19:22

Непозната Любов

1.1K 0 2
1 мин за четене

Непозната Любов

 

 Седеше замислено в парка. Опитваше да намери магията на природата, сред която сега се криеше, или пък се преоткриваше... Много пъти ù бяха казвали, че тя лекува, затова реши да опита. Не че досега не беше излизала да се поразходи, с приятели най-често, или да ги наречем добри познати...

 Сега обаче беше различно, беше излязла сама и с една цел - да потърси изцерение.

 Странно, не беше есен, а пред нея, на свежата трева, лежеше листо, изсъхнало, изгубило ведростта на цветовете си и все пак беше останало още едно чудо в него. Именно то щеше да промени деня на момичето, който беше започнал, както вчера и онзи ден, и както всички дни преди него.

 Вятърът започна леко да вее, само загатваше за своята сила. И въпреки това, този лек полъх започна да издига листото, да си играе с него, да го понася в приказен танц.

 Замисли се, ако можеше да се прероди, дали би останала същото момиче, със същите мечти, или по-скоро със същата липса на такива.

 Не. Искаше да бъде нещо на пръв поглед просто, без тази сложност, която по принцип издаваха очите ù. Например едно листо, на което ветрецът щеше да покаже правилната посока. И ефирният полъх щеше да го милва и гали с нежност и любов, така неземна и непозната.

 Искаше да познае тази обич и за пръв път тя можеше да почувства в сърцето си, че ще я намери. Както вятърът беше намерил изсъхналото листо, макар да беше пролет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вярващата Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво е
  • Хареса ми Искрена импресия, която си написала с възможно най - точните думи. Красиво е, освен всичко друго.

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...