Непозната Любов

 Седеше замислено в парка. Опитваше да намери магията на природата, сред която сега се криеше, или пък се преоткриваше... Много пъти ù бяха казвали, че тя лекува, затова реши да опита. Не че досега не беше излизала да се поразходи, с приятели най-често, или да ги наречем добри познати...

 Сега обаче беше различно, беше излязла сама и с една цел - да потърси изцерение.

 Странно, не беше есен, а пред нея, на свежата трева, лежеше листо, изсъхнало, изгубило ведростта на цветовете си и все пак беше останало още едно чудо в него. Именно то щеше да промени деня на момичето, който беше започнал, както вчера и онзи ден, и както всички дни преди него.

 Вятърът започна леко да вее, само загатваше за своята сила. И въпреки това, този лек полъх започна да издига листото, да си играе с него, да го понася в приказен танц.

 Замисли се, ако можеше да се прероди, дали би останала същото момиче, със същите мечти, или по-скоро със същата липса на такива.

 Не. Искаше да бъде нещо на пръв поглед просто, без тази сложност, която по принцип издаваха очите ù. Например едно листо, на което ветрецът щеше да покаже правилната посока. И ефирният полъх щеше да го милва и гали с нежност и любов, така неземна и непозната.

 Искаше да познае тази обич и за пръв път тя можеше да почувства в сърцето си, че ще я намери. Както вятърът беше намерил изсъхналото листо, макар да беше пролет.