Неприлично
Най-страшното бе минало, така поне твърдяха лекарите, и Галин Иванчев се бе поуспокоил дотолкова, че да не пуши цигара от цигара. Продължаваше обаче да усеща неприятно стягане в гърдите, както винаги в стресови ситуации. Сипа си два пръста уиски и ги изпи на екс. Леко му просветна, но тревогата си остана дори и след третата чаша. В един момент се зачуди какво би представлявал живота му без Симона. Разплака се.
Облече се и отиде да купи цветя. Симона обичаше цветя. Сигурно щеше да се зарадва, когато видеше розите на шкафчето си. От какво още се нуждаеше тя? Нямаше смисъл да мисли по този въпрос, по време на свиждането тя щеше да каже… ако бе в съзнание и ако можеше да говори. По дяволите, защо не й позволяваха да ползва мобилния си телефон! Може би заради апаратурата? Това нямаше значение. Само след час щеше да е при нея. Но какво щеше да види? Какво представляваше тя в момента? Ами ако не успееше да я познае?
Чакането се оказа едно от най-дългите в живота му. Времето се точе ...