Нерегламентирани бележки
Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.
Сервираха отново постно – нов кандидат за премиер. И той чалгар – само че житейски. С неописуема за описване дисертация, с тайнственост и неизвестни около нея /особено – абе, има ли я изобщо?/, с интересен занаят – „момчето зад щанда“, както го определиха, абсолютен митоман, че и вярващ си сам…
Споделям – ръководил съм по месец бригади от 200, а веднъж от 360 човека. Но разбирам – не мога да управлявам държавата.
А той ръководел хора, по-малко на брой от министрите в кабинета…
И тия кандидат-министри – като него. Пълна мъгла… Ако някой ги познава – значи работи в бюро „Справки“. Щото се оказва, че и комшиите им нямали понятие тоя или тая що за хора са…
Отделно подборката… Някаква „сътрудничка на ООН“ /познавах подобен – беше се уредил като хигиенист там, че се и хвалеше/ ставала за образованието. Какво презрение към българската просвета, та да предложиш нещо такова…
Жена за военна министърка… И веднага отидох към „Дъщерята на генерала“: „Тогава той /полковник в бара – б.м./ изказа мнението си за жените в армията:
— Пикаят клекнали. Само се опитай да го направиш с тридесет килограма снаряжение…“
А за останалите – да не говоря. Никаква ЛИЧНОСТ! Нито един или една, с който човек би се разговорил на чаша кафе или ракия. Нито един или една, които би искал за комшии…
И, разбира се – министърката по циганските въпроси. Та пак да попитам – министър за българите ще има ли някога в България?
Изобщо – куп хора с успоредно мислене от паралелни вселени, начело с назначения сол т@шак на главния чалгаджия…
Който се минал – минал. Който не е – да си чака реда…
Ама си знам – пак жегата е виновна…
И ние…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
