Нерегламентирани бележки
The work is not suitable for people under 18 years of age.
Сервираха отново постно – нов кандидат за премиер. И той чалгар – само че житейски. С неописуема за описване дисертация, с тайнственост и неизвестни около нея /особено – абе, има ли я изобщо?/, с интересен занаят – „момчето зад щанда“, както го определиха, абсолютен митоман, че и вярващ си сам…
Споделям – ръководил съм по месец бригади от 200, а веднъж от 360 човека. Но разбирам – не мога да управлявам държавата.
А той ръководел хора, по-малко на брой от министрите в кабинета…
И тия кандидат-министри – като него. Пълна мъгла… Ако някой ги познава – значи работи в бюро „Справки“. Щото се оказва, че и комшиите им нямали понятие тоя или тая що за хора са…
Отделно подборката… Някаква „сътрудничка на ООН“ /познавах подобен – беше се уредил като хигиенист там, че се и хвалеше/ ставала за образованието. Какво презрение към българската просвета, та да предложиш нещо такова…
Жена за военна министърка… И веднага отидох към „Дъщерята на генерала“: „Тогава той /полковник в бара – б.м./ изказа мнението си за жените в армията:
— Пикаят клекнали. Само се опитай да го направиш с тридесет килограма снаряжение…“
А за останалите – да не говоря. Никаква ЛИЧНОСТ! Нито един или една, с който човек би се разговорил на чаша кафе или ракия. Нито един или една, които би искал за комшии…
И, разбира се – министърката по циганските въпроси. Та пак да попитам – министър за българите ще има ли някога в България?
Изобщо – куп хора с успоредно мислене от паралелни вселени, начело с назначения сол т@шак на главния чалгаджия…
Който се минал – минал. Който не е – да си чака реда…
Ама си знам – пак жегата е виновна…
И ние…
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Деа!
-
Еххх...и с какво ли се различават циганските въпроси от българските въпроси, че едните да имат министър, а другите - не...
-
Благодаря, Младене!
Но разликата между БСП, ГЕРБ и ДПС е като между учениците в езикова гимназия, СПТУ и помощно. Все идиотии, но с различна степен на тарикатлък и простотия.
Та - БСП не е страшна страшни са Нинова, Миков, Станишев и тем подобните им амбициозни змагози. -
Прав си Георги, но вече минаха 32 години от 1989г. На мнозина им писна да гледат мимикриите на БСП-то. За БКП-то всичко беше от ясно по-ясно:
"Баба Цола в БКП-то бодро пълнеше гърнето!"
А туй БСП не мойш му фана спатиите. На луди направиха народа си. Слави е просто Младенец съпоставен с тази партия.
Поздравявам те за материала! -
Благодаря, Лина, Пламене!
-
👍 ... жалка история ... паралелна ефирна държава, която съществува вечерно време по телевизията и по чалга сборищата, където 'под мустаците увиснали живота псуваха сърдито' , под въздействието на моментна еуфория, замъгляваща разума и действителността ... ' видяла жабата че подковават коня и тя вдигнала крак ' и се породил ... ' МЕРАКЪТ НА ЧИЧО ДЕНЧО ' , Историята си я знаеме от време оно 😥😪😴 ... колко актуално звучи това .. (http://www.litclub.com/library/bg/mgeorgiev/merakut.htm) ...
'Ама, гледам, един стои пред них, па хванал една клечка, на, такава така, нема ни колко две педи, па ни духа, ни у тупан бие, а само си върти така на ветър клечката, божем и он нещо върши. Гледам го, гледам, па си мислим: „Ех, весела му майкя, тоя да знае, че живот живее - без мъка печалба!...“ Та ако можеш да ме туриш уместо него на тая работа, баш бих ти казал сполай!... А, право да ти кажем, знам, че ще въртим по-харно от него клечката, та затова, санким, и толкова мерак имам на тая работа' 😥 -
Случващото се е адски притеснително, но чалга-феновете щракат с пръсти и врат носове в обещания, щедро сипещи се от ефира на харесваната, от тях, телевизия. Как никой се не сеща, че обещано и изпълнено са различни неща...
-
Благодаря, Йоана!
Државата е система, която трябва да служи на гражданите. У нас я поставят като феодален господар - над хората... -
„Нито един или една, с който човек би се разговорил на чаша кафе или ракия. Нито един или една, които би искал за комшии…“ Е, нали са заети да ръководят държава, нямат време да слязат по държавната стълбичка... Изобщо, странно е това усещане, че държавата е някъде далеч горе, а хората са долу, когато без тях тя няма как да съществува.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
