Той се доближи до вратата към терасата, открехна я леко и си промуши главата през образувалата се пролука. Да, навън вече не беше вече толкова горещо. Върна се в кухнята, взе чашата си с уиски и купичката с бадеми и излезе. Внимателно затвори врата след себе си и се отправи към далечният край на терасата. Остави чашата и купичката върху малката бамбукова масичка, извади пакет цигари и запалка от джоба на късите си панталони и се отпусна в дълбокия шезлонг. Вдигна краката си, сложи ги върху табуретката срещу него и запали цигара. Вдъхна дълбоко от дима, задържа го за кратко и бавно го изпусна през носа. Той много обичаше да седи тук, отвън на терасата. Дори и когато валеше, пак излизаше, мушваше се под брезентовия навес на газибото и си седеше на тихо. Можеше да седи с часове. Тук той си почиваше най-добре.
След горещия ден, вечерта беше тиха, спокойна и не много топла. Отвреме на време листата по дърветата наоколо тихо изшумоляваха, раздвижени от плахия повей на вечерният бриз и пак за ...