28 июн. 2019 г., 19:26

Нещо повече... 

  Проза » Рассказы
848 5 6
10 мин за четене
Юни е мъжкият месец. Месецът на близнаците. Двете души. Заключени в съмненията си. Потопени в задвижващото се общо. Подарен хаос. Очаквания. Тишина. Буря. Няколко въпроса. Къс отговор. Датата на двете двойки. Образуващи едно число. Отражението на лявата и дясната страна. Различията. Обединени в повърхностна еднаквост.
– Трябва ли да отида? – въпросът му увисна във въздуха и се скри в тишината.
– Трябва – замълча за момент женският глас от другата страна, после продължи още позамислен – Ще разбереш причината за вълнението си...
Емоцията го остави. Дните се изнизаха. Работата го отдели от мислите за срещата. Точно седмица преди събитието, сякаш някой там, дълбоко в съзнанието му, започна да записва мислите си на бял лист и да му ги споделя. Говореше и говореше за една жена. Предизвикваше го да пише за нея. Подсказваше му думи. Чертаеше в съзнанието му различни развития. Наричаше я с хубави епитети. В други моменти дори я затваряше в рамките на онова, специалното.
Не посегна към листа. Не ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© А.Д. Все права защищены

Едни го мразеха, а други обожаваха. Наричаха го „Изгоненият белетрист“ не защото не продължаваше да твори, а защото текстовете му предизвикваха смут и дълги дискусии, чиито въпроси всеки умишлено избягваше. Често писателите се нападаха в коментарното му поле. Разменяха си силни думи. Повечето недоум ...
  933  10 
Предложения
: ??:??