31 янв. 2009 г., 19:58

Нестинарка

921 0 1

Здравей, скъпи мой! 

 

Нека ти призная. Нестинарка съм, любими. Зная, какво би казал - че стъпалата ми са прекалено гладки, за да повярваш. Сигурно ще си помислиш, че отново се шегувам. Не, няма нито шега, нито онзи сарказъм, който те кара да изтръпваш.


На нестинарка душата аз нося. Тази душа нестинараска минава през жаравата на огъня, който любовта ти пали в мен. Всеки ден замъглява болката от миналото и смело, изпаднала в любовен екстаз, се понася по въгленчетата, танцувайки.


Това е нашия танц, любими. Смело стъпвам, жараво моя. Зная, че няма да ме изгориш, а само ще ме стоплиш.

Гореща целувка,

Твоята нестинарка

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весислава Савова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...