31 янв. 2009 г., 19:58

Нестинарка 

  Проза » Письма
709 0 1

Здравей, скъпи мой! 

 

Нека ти призная. Нестинарка съм, любими. Зная, какво би казал - че стъпалата ми са прекалено гладки, за да повярваш. Сигурно ще си помислиш, че отново се шегувам. Не, няма нито шега, нито онзи сарказъм, който те кара да изтръпваш.


На нестинарка душата аз нося. Тази душа нестинараска минава през жаравата на огъня, който любовта ти пали в мен. Всеки ден замъглява болката от миналото и смело, изпаднала в любовен екстаз, се понася по въгленчетата, танцувайки.


Това е нашия танц, любими. Смело стъпвам, жараво моя. Зная, че няма да ме изгориш, а само ще ме стоплиш.

Гореща целувка,

Твоята нестинарка

 

© Весислава Савова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??