Иван учеше счетоводство и беше нещастен. Не го искаше, но родителите му имаха фирма за счетоводни услуги и от него се очакваше да влезе в семейния бизнес. Като единствен син- просто нямаше избор.
Баба му по майчина линия бе нежна душа. През годините, в които се грижеше за него тя събуди интереса му към музиката и живописта. Той я обичаше много не само заради грижите и, но най- вече за това, че го въведе в света на изкуството. Помагаше му в уроците, но разговорите им бяха безценни и за двамата.
Внезапната и смърт го разтърси жестоко. Нямаше вече с кого да разговаря за интересите си и за всичко, което го вълнува. Тя беше най-близкият му човек и единственият, който го разбираше. Болезнено му липсваха разходките им сред природата, чудесните малки екскурзии до български градчете и селца.
За него следването бе голяма досада, но успяваше да взима изпитите как да е и родителите му не придиряха. Напук на тази досадата, съдбата му предостави възможност за работата в книжарница. Да бъде сред книг ...