Тук съм, но никой не ме вижда. Сякаш всички гледат през мен. Сякаш съм прозрачна.

Искам да застана под светлините на прожекторите и да Ви покажа какво мога, но винаги щом ми се отдаде такава възможност се чувствам толкова уплашена, че забравям всичко, което е трябвало да Ви кажа и покажа. 

Невидима съм, а така ми се иска да съм видима - за теб, за тях за всички. Искам всички да ме виждат, да ме приемат каквато съм. Трябва да изглеждаш, за да те забележат, но аз не искам просто да изглеждам. Аз искам да бъда без значение, че е важно как изглеждаш... Отказвам просто да иглеждам някак си, за да ме приемат каквато не съм. 

Животът понякога е странен. Всеки понякога е странен. Не е ли точно в това цвета на живота? Всички да сме различни. Всички да сме различни. 

Не искам да см невидима и сива като многото в тълпата. Аз искам  и ще бъда цвят. Ярък и различен.

Отказвам да съм невидима!!!