Невидими очи
Невидими очи ...
Невидими очи,
въвят след мен и ме преследват,
сякаш пазейки ме от деня...
Невидими очи така безмълвно ме обсебват
и ме правят силна, за да може по-уверено по пътя да вървя!
Невидими очи ме гледат тайно...
неуморно сякаш, откакто си отиде.
И не спират да ме сещат,
че приятелството, даже след смъртта, НЕ МОЖЕ да се срине!
И те пазя в мен... не си изчезвала... не си...
И ме гледаш тихо, кротко - Знам... със твойте искрени, невидими очи...
Гледам снимките ти... как ме връщаш в детски спомени назад...
И защо, когато някого изгубиш,
наистина разбираш колко ценен е за теб на този свят...!
Със невидими Очи заспивам - Всяка нощ,
Всеки ден,
... и, приятелко, аз Винаги ще вярвам... че Невидима си Тук, До мен!!
(в памет на Саша...)
Елица Наумова
© Елица Наумова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Невидими очи има в нас и над нас...Добре е написано,но не бих казала, че е точно това е проза...
-
Направо настръхнах, много е хубаво
-
Прелест! Искрено и затова толкова хубаво...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Усеща се болката в него.
Аплодирам те.