Невидими очи
Невидими очи ...
Невидими очи,
въвят след мен и ме преследват,
сякаш пазейки ме от деня...
Невидими очи така безмълвно ме обсебват
и ме правят силна, за да може по-уверено по пътя да вървя!
Невидими очи ме гледат тайно...
неуморно сякаш, откакто си отиде.
И не спират да ме сещат,
че приятелството, даже след смъртта, НЕ МОЖЕ да се срине!
И те пазя в мен... не си изчезвала... не си...
И ме гледаш тихо, кротко - Знам... със твойте искрени, невидими очи...
Гледам снимките ти... как ме връщаш в детски спомени назад...
И защо, когато някого изгубиш,
наистина разбираш колко ценен е за теб на този свят...!
Със невидими Очи заспивам - Всяка нощ,
Всеки ден,
... и, приятелко, аз Винаги ще вярвам... че Невидима си Тук, До мен!!
(в памет на Саша...)
Елица Наумова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Наумова Всички права запазени
