Невинна грешка...
Аз съм само дете, а вече толкова изстрадах. Моята чиста по детски любов ме направи това, което съм - човек, носещ пред другите една фалшива, щастлива маска. Маска, която прикрива всички емоции и чувства - тъга, радост, любов, спокойствие... От тази маска лъха само безразличие, сякаш съм една от онези статуи, които стоят в музеите. Никой не може да разбере какво изпитвам, защото го крия дълбоко в себе си. Една глупава грешка, която направих в тази невинна любов, е виновна - доверих ти се и ти ме превърна в тази личност. Аз исках просто да сме заедно и да сме щастливи, а ти ме предаде. Разби едно детско сърце, заедно с неговите надежди и мечти, уби желанието му да обича... И едва ли дори и времето ще помогне това да се промени, защото парченцата не могат да се върнат от пепелта, като феникс. Дори и жива вода не би могла да събере и съживи милионите парченца от това нежно, стъклено сърчице...
© Джиджинка Все права защищены