Любовта идва и си отива. Не разбирам само едно: Защо влизаш в живота на човек, караш го да се влюби в теб, да мечтае за двама ви, а накрая си отиваш? Помисли си, това ли значи любовта на теб? !
Може би не аз съм жената на твоя живот, идеалното момиче... - прости ми. Може би имам реално основание да се съмнявам в себе си, може би не съм достатъчно добра. Тази моя неувереност!
Моментите с теб са трайно запечатани в съзнанието ми и мисля, че спомените още дълго ще ме преследват...
Когато бях с теб, получавах само едни лицемерни комплименти, гръмки думи и обяснения в любов, но пак за тях живях... Бях щастлива, дори, осъзнавайки, че съм заблуждавана. Харесвах всяка твоя дума, всичко, което изричаш. Гласът ти, смеха, “чувството за хумор”, с което оправдаваше нетактичното си поведение. Дори грандоманското ти поведение - мислех си, че е нормално. Все пак си Ти. А недостатъците ти ли? Аз не виждах такива. Бях пленена от красотата ти. Обичах всичко свързано с теб, всичко до което се докосваш и к ...