Младежът с пънкарската прическа се бе отпуснал на седалката и се взираше съсредоточено в екрана на смартфона си. От време на време поклащаше глава, подсмихвайки се, и обеците му изтракваха. Беше погълнат от заниманието си. Старият трамвай пълзеше бавно по булеварда, като на спирките отваряше врати с тежка хидравлична въздишка, за да пусне желаещите да слязат.
Когато вдигна за секунда глава, пънкарят видя, че няколко метра по-напред е застанало момиче с патерици. Стискаше патериците в дясната си ръка, без да се подпира на тях, а с лявата се държеше за металната тръба горе.
Той веднага скочи и с жест подкани момичето да седне. Тя обаче поклати глава и измърмори:
– Не, не, няма да сядам. По-удобно ми е права. – Очите ѝ светнаха в израз на благодарност, а ъгълчетата не устните ѝ само леко се извиха нагоре.
Пънкарят вдигна учудено вежди, после седна и стрелна с очи десния крак на момичето, който бе окован в дълга над половин метър шина, чийто ремъци, по два на бедрото и прасеца, изглеждаха ...