Ни в клин, ни в ръкав

(семейно-битови грегерии)

Аз, неофициално, съм официалният хроникьор (без портфейл) на нашата семейна сага... 

В рамките на един кръгъл час, съпругата ми повтори поне 99 пъти, че много съм мърморел за щяло и нещяло и, че било крайно време да се науча да премълчавам някои нелицеприятни факти, касаещи засуканото и едва пазещо равновесие духовно състояние на любимата половинка, което се нуждаело от обгрижване нонстоп, но... пропусна да ми даде пример! 

Да изчистиш дома преди да го е сторила съпругата ти... е все едно да вземеш биберона от устата на бебе, готово всеки миг да ревне!

Гостите (най-често) идват, за да пийнем по кафе... а се прибират след полунощ пияни и прегракнали от пеене на караокето!

Звъненето на будилника сутрин е враг №1, дотътрянето до работното място — враг №2, а прибирането у дома след тъщата — враг №3!

Хладилникът е узурпатор на вниманието ми преди футболен мач, по време на мача... и след мача! Хубавото е, че той винаги е на моя страна: преди мача ме изкушава, по време на мача ме успокоява, след мача ме награждава.

Телевизорът ми е като първи братовчед — когато му поискам услуга, той я прави, но пари назаем... не ми дава!

Бях ядосан, че жена ми я няма! Ризата си я изгладих сам, но настроението ми си остана сбръчкано като узряла мушмула!

След дъжд – качулка: аз станах пишман, че две пакетчета стафиди ферментират не там където трябва… От тях можеше да стане хубаво вино!

Ние, нашият влак го изтървахме, но (нейде — не знам къде) може би има още вагони, пълни с детски смях?...