1.10.2025 г., 14:47

Ни в клин, ни в ръкав

193 1 2
1 мин за четене

(семейно-битови грегерии)

 

 

Аз, неофициално, съм официалният хроникьор (без портфейл) на нашата семейна сага... 

 

В рамките на един кръгъл час, съпругата ми повтори поне 99 пъти, че много съм мърморел за щяло и нещяло и, че било крайно време да се науча да премълчавам някои нелицеприятни факти, касаещи засуканото и едва пазещо равновесие духовно състояние на любимата половинка, което се нуждаело от обгрижване нонстоп, но... пропусна да ми даде пример! 

 

 

 

Да изчистиш дома преди да го е сторила съпругата ти... е все едно да вземеш биберона от устата на бебе, готово всеки миг да ревне!

 

Гостите (най-често) идват, за да пийнем по кафе... а се прибират след полунощ пияни и прегракнали от пеене на караокето!

 

 

Звъненето на будилника сутрин е враг №1, дотътрянето до работното място — враг №2, а прибирането у дома след тъщата — враг №3!

 

Хладилникът е узурпатор на вниманието ми преди футболен мач, по време на мача... и след мача! Хубавото е, че той винаги е на моя страна: преди мача ме изкушава, по време на мача ме успокоява, след мача ме награждава.

 

 

Телевизорът ми е като първи братовчед — когато му поискам услуга, той я прави, но пари назаем... не ми дава!

 

 

 

Бях ядосан, че жена ми я няма! Ризата си я изгладих сам, но настроението ми си остана сбръчкано като узряла мушмула!

 

След дъжд – качулка: аз станах пишман, че две пакетчета стафиди ферментират не там където трябва… От тях можеше да стане хубаво вино!

 

 

Ние, нашият влак го изтървахме, но (нейде — не знам къде) може би има още вагони, пълни с детски смях?...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюрхан Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Таня! Ще взема да се възгордея... Всичко добро!
  • Пишете много интересно!
    Чета с удоволствие!

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...