Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
24 июн. 2006 г., 22:55

Никога , наистина никога  

  Проза
997 0 4
1 мин за четене

                                 Никога , наистина никога


              / Това всъщност не е разказ , това по скоро е  импресия /

Гледам в тъмнината и мисля .Мисля и плача тихо в ноща .Плача от мъка , плача от болка . В миг плача от самота .Аз самата съм сълза .
Една сълза - солена и огромна. Сълза събрала в себе си болка и радост, любов и ревност , тишина и шум на туптящо сърце .
Сърцето се раздира отвътре , то не може да чака , не може да иска , не може нищо да даде . Погубено завинаги е моето сърце .То  плаче , самотно и тъжно , ридае в дълбините на моето тяло .
Как този живот с мен се подигра, как изпепели чистотата на душата ми . 
О съдба , о живот мой , о сълза моя .
Никога , никога не се знае . Знам само едно - никога не казвай никога .


   09.05.2006

© Анета Саманлиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??