Никога , наистина никога
Никога , наистина никога
/ Това всъщност не е разказ , това по скоро е импресия /
Гледам в тъмнината и мисля .Мисля и плача тихо в ноща .Плача от мъка , плача от болка . В миг плача от самота .Аз самата съм сълза .
Една сълза - солена и огромна. Сълза събрала в себе си болка и радост, любов и ревност , тишина и шум на туптящо сърце .
Сърцето се раздира отвътре , то не може да чака , не може да иска , не може нищо да даде . Погубено завинаги е моето сърце .То плаче , самотно и тъжно , ридае в дълбините на моето тяло .
Как този живот с мен се подигра, как изпепели чистотата на душата ми .
О съдба , о живот мой , о сълза моя .
Никога , никога не се знае . Знам само едно - никога не казвай никога .
09.05.2006
© Анета Саманлиева All rights reserved.
