Никога повече лекарки
Събудих се сутринта с мисълта, че Господ определено не е бил такъв перфекционист в работата си, за какъвто го мислят. Първо ни дарил с това прекрасно питие – виното, а след това въобще не се погрижил да ни отърве от махмурлука, този враг на доброто настроение и незабравимите вечери.
Снощи имах точно една такава вечер и сега устата ми беше толкова суха, че и бедуин да пусна няма да открие най-малкия намек за вода. Да не говорим, че главата ме болеше така сякаш седми кавалерийски полк е провеждал цяла нощ учения и е препускал из нея.
Известно време лежах изнемощял и се забавлявах с идеята как шефът ми ще изпадне в нервна криза като му съобщя, че съм болен и няма да отида на работа. Около час тази мисъл ме държеше на ръба на лошото настроение, но после смело направих крачка напред. Мобилизирах всички налични сили, а те бяха на жизнения минимум и станах. Двете бири, които се спотайваха в хладилника като любовник хванат в крачка, влязоха в бърза употреба, но за мое учу ...