По този повод отивах да разговарям с него. Това не може да продължава вечно. Кое всъщност е вечно? Никое. И никой също.
Когато знаеш това, ти е по-леко. Нищо не е вечно, грешките също, подозренията, мъката, измамата, вярата, любовта – нищо не е вечно. Затова човек има право да мрази, да обича, да греши и да злодее без страх или надежда, че това ще продължи вечно.
– Дори и времето не е вечно. Още по-малко пространството – твърдеше един мой приятел клошар, с който беряхме гъби напролет в горичката край градчето. Той беше учител по физика и докато още не го бяха съкратили, четеше много. После продаде книгите, но главата си запази за всеки случай.
Обратното направи той. Запази всичко свое – живота, книгите, вещите, отчужди жената, която обичах... Всичко запази. Само загуби разума си, главата си загуби. И тръгна да краде, защото когато човек едрее, завзема все повече пространство около себе си. Задушава околните. И времето не му достига, защото колкото по-едър си, толкова повече време заема ...